В статията „Безценни предимства на естественото активно раждане“ описахме подробно какви са разликите между естественото и дирижираното вагинално раждане. Всъщност основната прилика е, че бебето минава през естествените родови пътища и в двата случая, като преживяване обаче са твърде различни. Дирижираното раждане протича по-скоро като медицинска процедура, в която главна роля има лекарския екип, а не раждащата жена. Майката се третира като пациент, използват се много медикаменти и ненужни интервенции, ускоря се раждането, така че да се влезе в някакъв график, удобен за медицинския екип, пренебрегват се природните закони.

Резултатът от това често е болезнено и трудно раждане, негативен отпечатък в съзнанието на жената, която свързва раждането с напрежение и страх, излишен стрес за бебето и възможни усложнения поради използваните медикаменти.

Един от най-често използваните медикаменти при дирижираното раждане е синтетичния окситоцин. Използва се за стимулиране на контракциите и ускоряване на родовата дейност. Според Мишел Оден (световно известен френски акушер-гинеколог, защитник на естественото раждане) изкуствения окситоцин уврежда рецепторите на бебето за този хормон, което води до редица емоционални проблеми през първите години от живота му. Също така увеличава вероятността следващите поколения по женска линия да имат нужда от прилагане на окситоцин по време на раждане.

Каква е разликата между естествения и изкуствения окситоцин?

Окситоцинът се отделя от хипоталамуса, складира се и се секретира от хипофизата като предизвиква контракции на матката. Той е основния хормон, участващ в родилния процес.

По време на втората фаза на раждането той води до рефлекса на изгонване на плода (fetal ejection reflex) – няколко силни контракции, които помагат на бебето да се роди.

Окситоцинът е известен като хормон на любовта, тъй като се отделя по време на общуване с любимите ни хора – когато се прегръщаме, целуваме, по време на секс, раждане и кърмене. През бременността и след раждането той помага на майката и бебето да се привържат един към друг, създава специална връзка между тях. Големите количества окситоцин, които се отделят по време на кърмене, не само създават майчинско чувство у жената към новороденото, но предизвикват контракции за свиване на матката и предпазват от кръвоизливи.

Окситоцинът се нарича още срамежлив хормон поради факта, че нивата му пряко се влияят от факторите на околната среда. Когато раждат, всички други бозайници освен човека, се уединяват и раждат своите малки насаме без чуждо присъствие.

Когато сме под стрес отделяме адреналин, който блокира производството на окситоцин и възпрепятства раждането. Ето защо, за да се роди бебето, жената трябва да се чувства спокойна и в безопасност. Когато постъпва в болнично заведение, където се третира като пациент, настанява се в предродилна зала с още няколко жени, обградена от монитори, спринцовки, системи и подложена на чести прегледи, жената определено не се чувства спокойна и отделянето на окситоцин намалява.

Това налага включването на синтетичен окситоцин (питоцин), който има за цел да замести естествения хормон за да продължи родовата дейност.

Има разлика между ефекта на интравенозното вливане на изкуствен окситоцин и ефекта на естествения хормон, синтезиран от хипофизата.

Първата, много важна разлика е, че синтетичния окситоцин не пресича кръвно-мозъчната бариера т.е. не достига рецепторите в мозъка и не влияе върху нашите емоции и поведение. Това не е хормона на любовта, от който ние имаме нужда по време на раждането за да изпитаме майчинско чувство към бебето и за да се „влюбим“ един в друг.

Втората разлика е, че в тялото ни хормона се отделя на пулсации за да има желания ефект, докато синтетичния заместител се влива продължително т.е родилния процес не протича по естествен начин и се налага дозите изкуствен хормон да бъдат сравнително високи за да има ефект.

Дългосрочните последствия от редовното прилагане на синтетичен окситоцин все още не са напълно изяснени. Предполага се, че женското тяло ще привикне към раждане с помощта на система с изкуствен хормон и това ще се предаде генетично на поколенията.

По отношение на влиянието на емоциите по време на раждане са правени тестове с мишки, подложени на изкуствен окситоцин. Изследвани са рецепторите в мозъка, които реагират на хормона и ни карат да изпитваме щастие, любов и емпатия. Блокираните рецептори карали мишките да отхвърлят своето потомство.

Разбира се, нашия мозък е далеч по-развит от този на мишките и ние ЗНАЕМ как трябва да се отнасяме към нашите деца, но е възможно инстинктивното майчинско чувство да липсва при много жени. Тази липса се засилва и от още една порочна практика в много родилни отделения лишаването на майката и бебето от първия контакт „кожа до кожа“, веднага след раждането. Този контакт също е от съществено значение за създаването на неповторима връзка между майката и новороденото. Веднага след раждането продължава интензивно отделяне на хормони, сред които и окситоцин, имащи за цел да подпомогнат привързването и любовта.

За да се случи раждането по естествен път жената трябва да отдели коктейл от хормони – окситоцин, ендорфин, пролактин и други. Раждането под стрес в неприятна обстановка с ненужни интервенции, използването на епидурална упойка, включването на синтетичен окситоцин, както и раждането с Цезарово сечение блокират отделянето на естествените хормони и оказват влияние върху нашите емоции.

Заключение

Синтетичния окситоцин не трябва да се прилага рутинно за ускоряване на раждането без медицински предпоставки за това. За да се избегне нуждата от включване на окситоцин трябва да се осигурят оптималните условия за отделяне на естествен такъв. Жената трябва да ражда в спокойна обстановка, с приглушена светлина, без много хора на около. Достатъчна е опитна акушерка, а лекарят да се включи само при необходимост.

Медицинските интервенции трябва да се избягват и да бъдат прилагани само при крайна нужда. Синтетичния окситоцин налага мониторинг на тоновете на бебето, което изисква майката да лежи неподвижно. Така тя изпитва големи трудности да се справи с болката. Свободното движение облекчава и ускорява раждането, помага на тъканите да се отпуснат, а възможността на жената да заеме желаната поза, дава възможност на гравитацията да си свърши работата.

Какво може да направите?

Изберете родилно отделение, в което подкрепят естественото раждане и обсъдете предварително с лекар и акушерка, че не желаете медицински манипулации и медикаменти, освен ако не е крайно наложително. Не бързайте да отивате в болницата, а останете вкъщи максимално дълго през първата фаза на раждането, стига да няма проблем, който налага спешност. Докато сте у дома си осигурете спокойствие - приглушена светлина, тиха музика, душ, разхождайте се и мислете позитивно.