Всички сме чували за бебетата „еднорози“, които плачат само когато са гладни, спят по цяла нощ, нямат колики и през повечето време гукат и се усмихват. Някои от вас сигурно дори са имали щастието да бъдат родители точно на такова бебе. Е, други сме нямали този късмет и сме се сблъскали с предизвикателството „РЕВЯЩОБЕБЕ“, което изглежда че не може да бъде успокоено по никакъв начин.

Неспокойните бебета изискват постоянно внимание, носене на ръце и тестват с всички сили въображението на родителите, принудени да измислят всякакви похвати и техники, чрез които да намалят плача.

Въпреки че на пръв поглед проблем няма – бебето е здраво, нахранено, сухо, обгрижено, то продължава да плаче до пълно изтощение на цялото семейство.

Много хора отдават това състояние на колики, но не винаги те са причината за продължителния плач.

Какво тогава кара бебето да плаче безутешно дълго време?

Четвъртия триместър

Повечето бебета плачат най-много през първите 3 месеца след раждането си. Именно това е и периодът на „коликите“. След това постепенно бебето става по-общително, проявява интерес към заобикалящата го среда, заиграва се, свиква с определен режим на хранене и сън и като цяло се успокоява, а времето прекарано в плач бавно намалява.

Все повече специалисти по ранно детско развитие наричат първите 3 месеца от живота на бебето „четвъртия триместър от бременността“.

Това е периодът, в който, макар че физиологично бебето е готово да диша само и да живее извън майчината утроба, емоционално то не е узряло за самостоятелен живот и има нужда от условия, близки до тези в утробата.

За разлика от повечето бозайници, човешките бебета се раждат много по-незрели. Животните много скоро след раждането са способни да станат на крака, да отидат при майка си и да сучат докато човешките бебета не могат дори сами да поддържат главата си, да координират движенията си, не могат да правят нищо друго освен да плачат.

Според учените ако бебетата прекарваха в утробата 12 месеца, а не 9, те щяха да са много по-спокойни след раждането защото тези месеци са необходими на нервната система да узрее и укрепне.

Тогава на бял свят щяха да се появяват гукащи и усмихнати човечета, които държат главата си самостоятелно от първия ден и има координирани движения.

Това обаче е невъзможно поради факта, че хората сме еволюирали и ходим изправени на два крака. Поради тази причина изправената стойка е довела до тесен таз, през който няма как да премине толкова голямо бебе, прекарало 12 месеца в утробата.

Защо тогава не всички новородени плачат?

Различен темперамент

Всъщност всички новородени плачат, но някои го правят много по-рядко от други и много по-бързо успяват да се успокоят. Темперамента обаче е съвкупност от особености на характера, с които човек се ражда. Противно на стария мит, бебето не е бял лист, върху който ще видим това, което напишем. Напротив, емоциите, темперамента и поведението на бебета са различни, така както е и при нас възрастните. Някои хора лесно се справят с трудностите, не се подават на емоциите и са доста по-хладнокръвни от други, които не умеят да се борят със стреса. Подобна е ситуацията и при малките човечета – не всяко бебе изживява липсата на четвъртия триместър еднакво. Някои бебета от самото начало имат вродена способност да се самоуспокояват и не плачат дълго и безутешно с часове. Други обаче не могат да овладеят емоциите си и имат непрекъсната нужда от внимание.

Именно затова критиките, че ревливите бебета са разглезени или че родилите им са ги „свикнали на ръце“ са несъстоятелни! Просто някои бебета не оставят почти никакво спокойствие на родилите си от първия ден и изискват често внимание, гушкане и носене.

Средата на отглеждане

Начинът, по който живее бебето и по който се грижим за него също влияе на неговото поведение. Темпераментът определя склонността на бебето към лабилност, плачливост и търпение, но от заобикалящата среда до голяма степен зависи дали и как тези склонности ще се проявят. Така например множество изследвания са доказали, че бебета, носени в слинг плачат по-малко. Сред тях може да има и такива от неспокойния тип, но именно носенето и близостта с мама намалява времето прекарано в плач, което би било много по-дълго ако същото това бебе бива оставяно в креватчето си.

Как да успокоим плачещото бебе?

Като му създадем условия, близки до тези в утробата – там то получава сигурност, близост, любов, храна, чувства се защитено.

Близост

По време на бременността бебето се чувства силно свързано с мама, през цялото време усеща ритъма на сърцето ѝ, топлината на тялото ѝ, чува кръвта, която минава през артериите. За да успокоим бебето е нужно да го гушнем, за да се почувства защитено и да усети ритъма на сърцето ни. Именно тук слингът е много полезен, тъй като ръцете ни са свободни, а в същото време бебето се гушка в мама, което обикновено го успокоява бързо и безотказно.

Кърмене на поискване

В утробата бебето получава храна през пъпната връв непрекъснато и никога не е изпитвало глад. То се сблъсква с това неприятно чувство след като се роди. Състоянието на глад задейства инстинктът за оцеляване защото всички знаем, че не можем да живеем без храна. И новороденото го усеща инстинктивно. Когато коремчето е празно, то чувства, че животът му е изложен на опасност затова плаче силно, показвайки нуждата си от храна.

Именно затова е много важно да кърмим бебето на поискване, а не по определен режим. Много често сукането е напълно достатъчно за да се успокои ревящото бебе.

Ако храните бебето с адаптирано мляко също не е добре да следвате педантично определен режим. Никой освен бебето не знае кога точно коремчето му е преработило храната и кога е вече гладно.

Ако бебето е гладно всякакви други опити да го успокоите може да са напразни. Много родители пробват с вода, биберон, гушкане или люлеене, но пред глада сте безсилни.

Ритмични движения

В утробата бебето се чувства като в лодка, непрекъснато полюшвана от вълните. Преди да се роди то живее сгушено в постоянно движеща се, шумна среда и това да стои само в голямата, тиха и неподвижна кошара е ново и плашещо изживяване за него. Затова повечето бебета се успокояват и заспиват при движение в количката, люлка или вибриращ шезлонг или при разходка с колата.

Така че понякога не е достатъчно само да гушнете бебето. Ако то е силно неспокойно, добре е да се поразходите с него на ръце, да го полюлеете нежно и внимателно. За да не се изморяват много ръцете ви може да използвате слинг. Возенето в количка също може да има добър ефект.

Внимание: Люлейте бебето много нежно! В никакъв случай не бива да разтръсквате силно детето в опита си да го успокоите, тъй като това може сериозно да увреди нервната му система!

Бял шум

Както казахме, в утробата бебето не живее в тишина. Там денонощно е чувало шума от кръвта, движеща се по артериите, от храносмилателната система, както и шумове от външната среда. Всъщност в матката е доста шумно, а звукът наподобява този на включена прахосмукачка и дори е по-силен! Някои по-чувствителни бебета трудно понасят тишината в първите месеци след раждането си. Дори може да забележите, че спят по-добре в шумна среда.

Белият шум успешно успокоява повечето бебета през първите седмици от живота им, съчетан с гушкане. Това е звукът от сешоара, пералнята, прахосмукачката, както и шум, който издават много бебешки играчки, а има и специални приложения със звуци на птички, шумоляща гора, дъжд, водопад и т.н.

Всъщност повечето възрастни инстинктивно го правим когато вземем бебето на ръце, люлеем го и издаваме тихо звукът „шшш-шш-ш“.

Сгушване и повиване

В матката бебето живее на съвсем малка площ и макар на нас да ни изглежда некомфортно, то го свързва с усещане за уют и сигурност. Поради незрялата си нервна система, през първите седмици след раждането, бебето извършва некоординирани резки движения, които го стряскат и превъзбуждат. Когато е повито, то се успокоява, придобива усещане за защитеност.

Вижте повече съвети в темата „Да повиваме ли бебето“. Подобен е ефектът ако сложите детето в слинг. Може да забележите също така, че бебето се чувства по-добре в малки пространства като шезлонг, количка или столче за кола, отколкото в леглото си.

Да обобщим – гушкане, ритмични движения, кърмене, монотонен шум и повиване обикновено се оказват особено успешни похвати да успокоите плачещо бебе. Всъщност не винаги е нужно да правите всичко наведнъж. Опивайки различни методи ще откриете какво действа при вашето бебе и ще намерите начина, по който то се успокоява най-бързо.