Свикнали сме да чуваме, че жените имат майчински инстинкт, едва ли не от малки. Че в мига, в който зърнеш бебето за първи път и вече знаеш какво да правиш. Теорията е хубаво нещо, но на практика, когато очаквате бебе за първи път е нормално да не знаете много за поведението на новороденото и да ви е нужно малко време докато свикнете да разпознавате сигналите му.

Повечето хора обясняват бебешкия плач с глад или колики. Не случайно обаче, първите три месеца след раждането се наричат „четвърти триместър“. Всъщност бебето изпитва силна, инстинктивна нужда да бъде свързано с майка си и това е напълно естествено. Много често причина за плача е именно търсенето на мама или татко, което много хора погрешно тълкуват като „глезене“.

От къде идва понятието четвърти триместър?

Има различни хипотези, но казано на кратко, се смята, че хората се раждаме недоразвити и имаме нужда от още 3 месеца живот в утробата. За да сме напълно готови за самостоятелен живот трябва мозъкът ни да се развие още, но същевременно, заради изправената ни стойка (за разлика от всички други бозайници) имаме по-тесен таз, през който не би могло да премине толкова голямо бебе. При разширение от 10 см. на маточната шийка (колкото е необходимо за раждане), нейната обиколка е 31.4 см, а обиколката на главата на доносено бебе е 34-35 см. т.е тя преминава на ръба на невъзможното. Докато при бозайниците (например котките) бебета прохождат до няколко дни след раждането, то човешкото бебе дори не е в състояние да държи главата си самостоятелно. т.е. то е много по-уязвимо и зависимо от мама в първите месеци след раждането си.

Инстинктите са основна функция на оцеляването. Инстинктивно бебето знае, че не може да оцелее без мама и непрекъснато търси нейното присъствие. И това е най-естественото нещо на света!

Схванахте идеята, нали? Да, бебето не просто иска да го гушкате и кърмите често, ТО ИМА НУЖДА ОТ ТОВА.

Бебето се успокоява от топлината на кожата, аромата и биенето на сърцето на мама. Защото се чувства в безопасност и знае, че всичко е наред. Оставено в креватчето си то не се чувства така, защото няма представа, че е на сигурно място и че няма да дойде мечка и да го изяде, например. Да, ние знаем, че няма такава опасност, но бебето няма представа. Назад във времето това се е случвало и е било напълно възможно в пещерата да влезе хищник и да го разкъса ако е оставено само. А именно, инстинктите, родени в еволюцията, предадени от предците ни, са това, което ни води и днес.

Бебето напълно осъзнава своята безпомощност и нуждата да бъде с мама е напълно реална.

В матката бебето е изложено на постоянен шум от кръвта, минаваща през артериите (шум, по-силен от този на прахосмукачката!), полюшването при движението на мама, биенето на сърцето, гъделичкането в стените на матката.

Повечето родители интуитивно имитират полюшването, обгръщането и шиткаштия звук от утробата, опитвайки се да успокоят плачещото бебе.

Както казахме бебето е напълно беззащитно и се чувства сигурно само когато е с мама. Единствения начин да се защити е чрез рефлекс, който му позволява да сграбчи мама ако се стресне от нещо. При това положение е нормално то да търси постоянен контакт с нея и да се страхува да остане само.

И така, нормално е новороденото да плаче, да търси мама, да иска да бъде гушкано, носено и кърмено. Кърмата не е просто храна, а връзка с мама. Докато суче бебето получава ласка, топлина, общуване, сигурност, успокоява се, развива мозъка си – то се просто се подчинява на инстинкта. Затова и храненето от шише не е заместител на кърменето и не може да задоволи емоционалните нужди на бебето.

Ако ви се налага да храните бебето с адаптирано мляко или с изцедена кърма от шише, то не пропускайте да гушкате и носите детето, дръжте го близо до себе си в поза за кърмене, говорете му, милвайте го и откликвайте на плача му, тъй като той е единствения начин да ви покаже, че има нужда от вас.