Съвременния начин на живот кара двойките да отлагат създаването на поколение и днес обикновено първото дете се ражда няколко години по-късно, в сравнение с предходните десетилетия. Това стана причина все по-често да чуваме терминът „Изчерпан яйчников резерв“ което буквално означава, че организмът на жената не разполага с годни за оплождане яйцеклетки.

Какво е яйчников резерв?

Всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки. Те се образуват още по време на вътреутробното ѝ развитие между 16 и 20 гестационна седмица. Това означава, че всички яйцеклетки, които ние ще имаме през целия си живот, се образуват още докато сме в утробата на нашите майки. По време на раждането тези яйцеклетки са от 500 000 до 1 000 000, но с течение на времето техния брой намалява. През пубертета, яйцеклетките вече са около 300 000. Към 20-тата година на жената обикновено яйцеклетките са вече 150 000 и така с течение на времето намаляват все повече. Изчерпването им се случва по различно време при различните жени. Затова някои дами нямат проблем да заченат дори с наближаването на 40 годишна възраст, докато други може да имат намален резерв още на 30 години.

Казано по-просто - С течение на времето, шансовете за естествено зачеване на жената силно намаляват. Те са най-високи около 20-25 годишна възраст. По-ниски, но все още достатъчно добри от 25 до 32 годишна възраст. А след 35 години, годните за оплождане яйцеклетки намаляват драстично.

Намаляването на яйчниковите запаси е естествен процес, който не се дължи само на овулацията. Всеки месец само една яйцеклетка узрява и бива годна за оплождане. Голяма част от тях умират без изобщо да узреят. С каква скорост ще се случва тази смърт зависи от много фактори – генетични заложби, придобити заболявания, начин на живот. Затова не може да се предвиди дали една жена ще има проблем с яйчниковия запас преди да посети репродуктивна клиника и да направи необходимите изследвания.

Какво се случва когато яйчниковия резерв се изчерпа?

За съжаление този процес е необратим. Освен това с възрастта се влошава и качеството на яйцеклетките. Така дори запасът да не е изчерпан е възможно да няма качествени и годни за оплождане яйцеклетки. Този процес може да настъпи и по-рано (преди 30 годишна възраст) по ред причини: хормонални нарушения, метаболитен синдром, автоимунни заболявания, ендометриоза, химиотерапия, лъчетерапия, след оперативни интервенции на яйчниците и други.

За съжаление е възможно яйцеклетките на момичето да се засегнат още по време на вътреутробното развитие и то да се роди с намален резерв или дефектни яйцеклетки. Това може да се случи при йонизиращо лъчение на майката, излагане на радиация или токсични вещества, прием на наркотици или медикаменти, които увреждат репродуктивната система.

Повечето жени откриват проблема когато се обърнат към репорудктивен специалист поради невъзможност за зачеване.

Има ли симптоми изчерпания яйчников резерв?

Когато яйчниковия резерв се изчерпи напълно обикновено настъпват симптоми на менопауза – липсваща или нередовна менструация, горещи вълни, безсъние, нервност, намалено либидо, намалено овлажняване на влагалището. При много намален яйчников резерв обаче може да отсъстват симптоми или периодично да настъпва овулация, но яйцеклетките да са негодни за оплождане.

Възможно е цикълът да се скъси или удължи както и да бъде по-оскъден, но може и да няма никаква промяна.

Обикновено състоянието се открива поради безплодие или чести спонтанни аборти.

Как се установява изчерпан яйчников резерв?

Диагнозата се поставя след ултразвуков преглед и кръвни изследвания:

АМН - Антимюлеров хормон – синтезира се от клетки в яйчника, отговорни за подготовка и узряване на фоликулите. Той е един от най-важните диагностични маркери, определящи яйчниковата функция. Пониженото му ниво може да говори за намален или изчерпан яйчников запас.

Инхибин Б - секретира се от гранулозните клетки на яйчниковия фоликул. Участва в хипоталамо-хипофизната регулация, най-висок е във фоликулна фаза, след което намалява.

FSH – Фоликулостимулиращ хормон – синтезира се от хипофизата и стимулира растежа и узряването на фоликулите както и производството на естроген.

LH – Лутеинизиращ хормон – регулира нарастването на фоликулите и правилното функциониране на яйчниците. Участва в образуването на жълтото тяло (необходимо за задържане на бременността).

Естрадиол – най-активната форма на женския полов хормон естроген. Влияе на функцията на яйчниците, млечните жлези, ендометриума, надбъбречните жлези. Важен е за узряването и освобождаването на яйцеклетката, както и за задебеляването на маточната лигавица и имплантацията на оплодената яйцеклетка.

Посочените хормони се изследват на 2-ри – 5-ти ден от менструалния цикъл (оптимално на 3-ти ден). Тълкуват се заедно от репорудктивен специалист. Освен тях може да се изследват още – Пролактин, Тестостерон, Прогестерон, Инсулин, Витамин Д и други.

А след диагнозата – на къде?

Ако яйчниковият резерв е намален, но не изчерпан напълно, е възможно забременяване чрез стимулация или ин витро оплождане след провеждане на лечение. В случая ранната диагностика е много важна. Дори и при намалена функция е възможно да има годни за оплождане яйцеклетки. Най-често се преминава към процедура по стимулиране на яйчниците. Това е хормонална терапия за IVF (процедура по инвитро), при която се цели да се стимулират яйчниците да произвеждат възможно най-много на брой антрални фоликули, които да достигнат зрялост.

Предписва терапия чрез подкожни или мускулни инжекции на хипофизни гонадотропини.

В някои случаи се предписва предварителна терапия с прогестерон и естроген, за да се предотврати отрицателна хормонална намеса върху отговора на яйчниците.

Около 5 – 6 дни след началото на хормоналната терапия за стимулиране на яйчниците, специалистите по репродуктивна медицина започват периодична проверка на хормоналните нива и броя и диаметъра на фоликулите, за да определят подходящото време за извличане на зрелите яйцеклетки. След това се преминава към ин витро оплождане.

В случай, че яйчниковия резерв е напълно изчерпан, единственият вариант за зачеване е чрез донорски яйцеклетки. Донорската програма има успеваемост 50-60% на един цикъл и 95-97% от четири цикъла.