Един от най-важните етапи в развитието на бебето е периодът, в който то започва да опитва нови храни, различни от мляко. От гледна точка на здравето това е важен имунологичен процес – организма на детето се сблъсква с непознатия белтък от различните храни. Той трябва да се научи да го разпознава и използва правилно. Понякога този процес не минава гладко – имунната система на детето реагира твърде бурно, разпознава белтъка като опасност и детето развива алергия или хранителна непоносимост.

Захранването също така е процес, при който бебето усвоява много нови умения, важни за бъдещия му живот.

Орално-моторни умения

След раждането бебето е способно да преглъща само течна храна. По време на захранването то трябва да се научи:

• Да поема храна с различна от течна консистенция
• Да я премества в устата си от едната на другата страна
• Да преглъща без да се задави
• Да отхапва парчета
• Да дъвче – първо с венци, после със зъби
• Да приема различни текстури – течна, гранулирана, гъста, супа и т.н.

Дългото пасиране на храната затруднява бебето да усвои всички тези умения, тъй като ние му предлагаме наготово гладко пюрирана храна, която няма нужда от дъвчене. Разбира се, съвсем в началото на захранването това е единствената консистенция, която може да приеме бебето, но след първия месец вече трябва да предлагаме храни с различни текстури за да го стимулираме да дъвче и преглъща без да се дави. Липсата на развитие на орално-моторните умения забавя проговарянето и може да стане причина за проблеми с храненето в по-късна възраст.

Сензорни възприятия

Бебето получава най-много информация за света от заобикалящата го среда чрез сетивата си – зрение, слух, допир, вкус, мирис. Всички те на практика участват в храненето. Това е още една причина бебето да получава разнообразна храна – с различна текстура, цвят, вкус, аромат.

Често допускана грешка е бебето да се храни пред екран на телевизор или телефон, както и да бъде разсейвано с играчки. Така то не използва сетивата си за опознаване на храната и захранването не е процес, в който то участва съзнателно, а се превръща в някакво автоматично действие „междудругото“.

Фини моторни умения

Храненето е чудесен начин бебето да развие добра координация между ръцете, очите и устата си. Насърчавайки го да се храни само, ние му помагаме да усъвършенства тези свои умения. Хранейки се само бебето се научва да държи храната в ръчичка, да я поднесе към устата си, да отхапва, дъвче и гълта.

Регулиране на апетита

Бебетата знаят кога са гладни и кога са сити. Природата им е дала чудесен регулатор на апетита, което все пак е незаменим усет, свързан с оцеляването. Една от най-големите грешки на родителите е опита да хранят бебе, което не е гладно. Детето дава знак, че се е нахранило, разсейва се, губи интерес към храната, върти глава или директно бута лъжицата, но ние се опитваме да го накараме да хапне само още една-две лъжички. По този начин му пречим да разпознава и следва сигналите на собственото си тяло. Показваме му, че трябва да ядеш когато не си гладен. Много деца и възрастни ядат от скука, от стрес или дори навик, без да са истински гладни. Това често води до ендокринни разстройства и проблеми с теглото.

Дайте на бебето възможност да прекрати храненето когато то прецени.

Социални умения

Не на последно място захранването е периода, в който бебето се учи да се храни на маса в компанията на останалите членове на семейството. Или поне така би трябвало да бъде. На много родители им е по-удобно първо да нахранят бебето и след това да вечерят самите те на спокойствие, но в дългосрочен план това не се отразява добре на социалните умения на бебето. Докато са малки децата се учат изключително много от нашия пример и попиват информация с гледане и имитиране. Добрите обноски по време на хранене се усвояват в най-ранна детска възраст и ще бъдат от полза на детето през целия му живот. Освен това съвместното хранене е важна част от семейното общуване, така че не лишавайте бебето си от него.