Оправдано ли е Цезаровото сечение без медицинска причина?

Първо – да започнем с нещо важно – най-безопасния и естествен начин за поява на бебето на бял свят е вагиналното раждане! Природата е предвидила как да излезе бебето (при това не само човешкото, а на всички бозайници) и женското тяло е напълно способно да се справи с тази задача.

Второ – горното важи във всички случаи, в които майката и бебето са в добро здраве, няма сериозни диспропорции между таза на жената и размера на бебето и няма пряка опасност за техния живот!

Цезаровото сечение съществува като животоспасяваща операция, в случай, че жената има сериозни препятствия за вагинално раждане или в случай, че в хода на вече започнал родилен процес, възникнат сериозни усложнения.

Цезаровото сечение НЕ Е алтернатива на естественото раждане и не трябва да се разглежда като такова.

Все пак има ли право жената да решава какво да се случва със собственото ѝ тяло?

Ако бременната жена не е медицинско лице, тя няма необходимата компетенция за да вземе решение как да роди. Лекарят е длъжен, след необходимите прегледи и изследвания да констатира кой е най-подходящия и безопасен начин за родоразрешение при конкретната жена. Ако акушер-гинекологът ви настоява за секцио без да се аргументира с основателни причини, задължително потърсете поне още едно медицинско мнение!

Ако лекарят смята, че жената може да роди вагинално, има ли право тя да настоява за Цезарово сечение и какви последствия произтичат от това?

Официално в България „секцио по желание“ не съществува, но след договорка с лекаря, той може да посочи медицинска причина за такова и жената да роди оперативно.

При подобна ситуация добрия медицински специалист ще разясни на пациентката предимствата и недостатъците на двата типа раждане и рисковете, на които се излага. След което тя може да вземе информирано решение. Проблемът днес е, че масово жените не са запознати с недостатъците на Цезаровото сечение. То често се предлага от лекарите като „добра алтернатива“ на вагиналното раждане, която спестява болки и разкъсвания, без да се посочат всичките му негативи за майката и бебето.

Така много жени решават да родят секцио без да са запознати с неговата същност и без да имат представа на какво се излагат.

Всяка жена, която има желание да роди чрез Цезарово сечение без медицинска причина би трябвало да се запознае как протичат и двата типа раждане и какви рискове крият. След което тя ИМА ПРАВО да вземе решение за своето тяло. Щом можем да избираме болница, медицински екип, да родим във вода, да използваме епидурална упойка, да родим в присъствието на бащата, то можем да решим и начина на родоразрешение, като си поемем всички възможни рискове, произтичащи от него.

Какви са причините, поради които жените избират секциото и основателни ли са те?

Първата и основна причина е насадения страх от нормалното раждане. Тези притеснения са породени най-често от разкази на несъобразителни приятелки и роднини или четене за травматични раждания в интернет, както и естествения човешки страх от новото, непознатото.

Страхът от болката

Много жени избират секциото за да си спестят болката по време на контракциите, известна като една от най-силните болки, които човешкото тяло може да изпита.

Каква е истината?

При планирано секцио понякога се включва система с окситоцин за да се подготви бебето за предстоящото раждане. Тя предизвиква контракции, подобни на родилните. Следоперативната болка също никак не е за подценяване. Възможно е дискомфортът и придърпването да продължат със седмици и дори месеци.

Тя продължава едва няколко часа (в някои случаи дори по-малко), докато следоперативната болка трае поне няколко дни и ви приковава на легло.

От доста време при нормалното раждане се прилага епидурална упойка (която също има някои недостатъци), тя елиминира болката, така че тази причина за избор на секциото не е оправдана.

Как да намалим болката при естествено раждане без да изпозлваме успойка?

Страхът от разкъсвания и увреждане на тялото

Може би единствения плюс на секциото без медицински показания е, че се избягва травмирането на влагалището и външните полови органи.

Ще остане ли влагалището ми разширено?

Не, разбира се. Влагалището е създадено за да ражда и то може да понесе това разтягане и да се свие до предишния си размер. Това отнема няколко седмици. Може да подпомогнете процеса чрез упражнения на Кегел и друг вид подходяща гимнастика.

Страх ме е от разкъсвания

Разкъсвания при раждане, по своята тежест се делят на четири степени:

1-ва степен - разкъсвания на кожата на перинеума и задната част на вагината – това са малки, незначителни разкъсвания, които могат да зараснат спонтанно, без шевове или само с няколко шева.

2-ра степен - разкъсвания на задната част на вагината и мускулите на перинеума. Тук са необходими шевове, но ако са зашити правилно тези разкъсвания зараства в рамките на няколко седмици без никакви последици.

3-та степен - разкъсвания на кожата, задната част на вагината, мускулите на перинеума и частично на аналния сфинктер. Това е по-сериозно разкъсване, което настъпва много рядко. Необходимо е зашиване.

4-та степен – същото като горното, но със засягане на ректума.

Рядко могат да се наблюдават разкъсвания и в горната част на вагината, които обикновено са малки и зарастват сами.

Сериозни разкъсвания от 3-та и 4-та степен са много редки! При нормално протекло раждане без усложнения, разкъсванията, ако изобщо ги има, са малки и зарастват в рамките на няколко седмици.

Фактори, които увеличават риска от разкъсвания:

• Индуцирано или прекалено бързо раждане
• Напъване преди пълно разкритие и преди да има естествени напъни
• Епидурална анестезия
• Епизиотомия
• Използване на форцепс или вакуум
• Метод на Кристелер (избутване на бебето от лекаря чрез натиск върху корема на майката)
• Неразтегливи тъкани

Както виждате много често причината за разкъсванията са действията на медицинския екип. Пришпорването, изкуственото ускоряване на раждането и прекалената намеса в него. Страхът и тревогата у майката предизвикват свиване на мускулите и затрудняват раждането. Съответно може да доведат до разкъсвания или нужда от епизиотомия. Спокойната обстановка и вяра в собствените възможности, както и това да оставите тялото да си свърши работата предотвратяват разкъсвания.

В някои случаи лекарите правят епизиотомия за да избегнат по-сериозно разкъсване от 3та или 4та степен. В медицинските среди се спори доколко това е оправдано, но добре направената и качествено зашита епизиотомия не би трябвало да ви създава проблеми след зарастване.

Смъкване на тазовото дъно

Причините за това неприятно състояние всъщност са много. Често то се случва още през бременността под тежестта на бебето, особено ако то е по-голямо и тъканите не са достатъчно еластични. До голяма степен има и генетичен фактор.

Най-честите причини за смъкване на тазовото дъно са:

• Много на брой вагинални раждания, особено ако са близо едно до друго
• Тежко, продължително раждане с много дълга фаза на напъните
• Прекалено бързо раждане
• Усложнено раждане, при което се е наложила употребата на вакуум
• Многоплодна бременност или няколко поредни бременности с едри бебета
• Вдигане на тежко и извършване на тежък физически труд
• Дългогодишен запек

Както виждате само част от причините за смъкване на тазовото дъно се дължат на вагиналното раждане и то при усложнено такова или много на брой раждания.

Леката степен на смъкване се лекува чрез упражнения, а по-тежките форми изискват оперативна намеса.

Болезнен сексуален контакт след раждане

Голяма част от бъдещите майки се притесняват от възможната промяна в сексуалните отношения след вагинално раждане. При нормално протекло такова и изчакване на необходимия възстановителен период, не би трябвало да има проблеми или те би следвало да изчезнат бързо.

Всъщност болката много често се дължи не на разкъсванията (ако те разбира се са напълно зараснали), а на сухота и хормоналния дисбаланс, който се получава след раждане и особено при кърмене, който води до временна лека атрофия на лигавицата на влагалището. Това се случва и при двата типа раждане и отшумява скоро след възстановяване на менструалния цикъл.

Втората причина, поради която жените избират секцио е мита, че то е по-малко травмиращо за бебето.

Проучвания обаче показват точно обратното. По време на преминаване през родилния канал, мускулите, участващи в процеса изтласкват течности, намиращи се в белите дробове на бебето, което намалява вероятността то да има дихателни проблеми след раждането. При преминаване през влагалището бебето поема първата доза пробиотични бактерии, които са много важни за бъдещия му имунитет и здрава чревна флора. Освен това „издърпването“ му на бял свят по време на Цезарово сечение е много по-стресиращо за него отколкото раждането по начин, който е предвидила природата. Разбира се тези факти се отнасят за здрави бебета, при които няма явни рискове за живота и здравето им при нормално раждане.

Ако все пак реша да родя секцио трябва ли да чувствам вина?

След като изяснихме част от физиологичната страна на въпроса време е да поговорим и за психологичната такава. Настройката на майката е много важна за успеха и благоприятния изход от вагиналното раждане. За разлика от секциото, при което медицинския екип върши цялата работа, при естественото раждане жената участва активно и е много важно тя да е спокойна, уверена и да има желание да бъде част от процеса.

Много жени изпитват силен, непреодолим страх от вагиналното раждане, а други са имали травматично и тежко предходно такова. Повечето от тях биха се чувствали по-спокойни ако родят чрез Цезарово сечение. Важно е обаче да са запознати с всички рискове и да направят информиран избор. Изискването на родилката, както на всеки един друг човек, заслужава уважение и трябва да бъде взето под внимание.

Ако жената има сериозни психологически спънки за нормално раждане редно е да ги сподели с лекаря и заедно да обсъдят възможностите.