Използването на епидурална упойка е често срещано в днешно време, тя се счита за безопасен и ефективен начин за раждане без болка. Малко се говори обаче за потенциалните рискове и странични ефекти от нея.

Локалните опиати, използвани в епидуралната упойка, затрудняват отделянето на окситоцин, ендорфин и адреналин. Всъщност болката е естествена и важна част от вагиналното раждане. Тя дава сигнал на тялото за случващото се и подготвя майката за предстоящото раждане.

Поставянето на епидурална упойка може да затрудни и забави раждането. Когато тялото на майка спре да синтезира окситоцин, маточната дейност спира и се налага включване на синтетичен окситоцин. Неестествено силните контракции, предизвикани от него могат да доведат до стрес при плода.

Обезболяващия медикамент има множество странични ефекти за майката, които може да се проявяват след раждането:

• Ниско кръвно налягане, световъртеж, главоболие;
• Невъзможност за уриниране, която ако продължи твърде дълго налага поставянето на катетър;
• Изпускане на урина;
• Болки в гърба;
• Гадене, повръщане;
• Парализа на долните крайници по време на раждането и невъзможност за ефективно напъване;
• Потискане на дишането;

Епидуралната упойка също така се свързва с повишен риск от употреба на форцепс, вакуум екстрактор, епизиотомия, по-големи разкъсвания, секцио.

Упойката може да потисне усещането за напън в значителна степен или дори напълно. Лекарите съветват да се слушат акушерките, които следят контракциите на монитора и казват на родилката кога да напъва. Дирижираните напъни обаче нямат нищо общо с естествените, при които тялото ви следва инстинктите си. Опитвайки се да напъвате без да усещате необходимост това, не само че няма да е достатъчно ефективно, но може да причини разкъсвания на родовите пътища.

Според проучвания рискът да се стигне до спешно секцио е с 10% по-висок при жени, получили епидурална упойка. Този риск значително нараства ако упойката се приложи твърде рано (при по-малко от 4 см. разкритие).

При първата фаза от раждането мускулите на тазовото дъно се отпускат поради изтръпващия ефект от упойката, поради което бебето може да смени позицията си или да не успее да слезе ниско в таза. През втората фаза на раждането жената няма пълен контрол над мускулите си, което също усложнява процеса.

Епидуралната упойка може да причини хипотония (нисък мускулен тонус) при майката, което може да доведе до отслабване на сърдечните тонове на бебето. Продължителното раждане, силните контракции от синтетичния окситоцин и затрудненото придвижване на бебето в таза, може да го изтощят допълнително и да се стигне до спешно Цезарово сечение.

За да бъде избегнат подобен риск лекарите често асистират раждането под епидурална анестезия. Т.е. дирижират напъните на майката , използват метод на Кристелер (избутване на бебето с ръка през корема на майката чрез натиск), правят епизиотомия за да ускорят процеса.

Дългото, затруднено раждане, неефективните напъни и прилагането на високи дози окситоцин могат да доведат до затруднено дишане при новороденото и нужда от подаване на кислород в първите минути или часове след раждането.

В повечето случаи затрудненото дишане се преодолява бързо и без трайни последици, но налага бебето да бъде отделено от майката за наблюдение. Така се губи ценния ранен контакт между майката и бебето, забавя се изграждането на връзката по между им.

Според проучвания за ефектите на епидуралната упойка върху бебета през първите дни от живота им се докладва за затруднена връзка между майката и бебето през времето на болничния престой, по-бавна и по-трудна адаптация на новороденото, както и по-често налагане използване на изкуствен окситоцин или форцепс по време на раждане.

Епидуралната упойка позволява на жената да е будна и да види бебето си веднага щом се появи на бял свят, но тя няма естествено, активно раждане. Упойката запазва съзнанието, но изключва физическите усещания от процеса. А майката трябва да усеща какво се случва с тялото ѝ във всеки един момент и да участва в раждането както психически така и физически.

Способността на жената да се грижи за бебето си още в първите часове също нараства значително ако тя не е използвала епидурална упойка. Медикаментите често водят до главоболие, световъртеж, липса на сили, гадене, повръщане, проблеми с уринирането. Така майката често няма сили да поеме грижите за бебето си веднага след раждането, а и изпитва притеснения за своето състояние, които помрачават вълнението и радостта от факта, че е станала майка.

Ако се е стигнало до по-сериозни разкъсвания, епизиотомия или употреба на форцепс, възстановяването е по-бавно и болезнено.

Още един неблагоприятен страничен ефект на епидуралната упойка е забавеното и затруднено кърмене в първите дни след раждането. Обезболяващия медикамент често предизвиква сънливост у новороденото, слаб мускулен тонус, по-силно изразена жълтеница, слаб сукателен рефлекс. Проучвания показват затруднено начало на кърменето през първите 24 часа след раждане с епидурална упойка.

При естествено раждане без медикаменти бебето е будно и готово да установи контакт с майката както и да засуче.

Повечето жени са напълно способни да родят естествено с нужната подготовка и подкрепа. Раждащата жена трябва да се чувства сигурна, спокойна и в безопасност. Не е нужно да се прави нищо специално, освен да се следват инстинктите на тялото, за които природата се е погрижила. Правилното дишане, свободното движение, откриването на подходяща поза, отпускането на тялото и ума, значително намаляват болката и страха и улесняват раждането.

Вижте повече в статията Как да се намалим болката по време на раждане без упойка.

Заключение

Естественото раждане без упойка има редица предимства за майката и бебето:

• Пълна способност на майката да участва и контролира процеса на раждане;
• Удовлетворение от страна на майката;
• По-добра кондиция на майката и бебето по време и след раждането;
• По-нисък риск от разкъсвания, епизиотомия, кръвоизливи, употреба на форцепс или вакуум – екстрактор;
• По-нисък риск от прилагане на Цезарово сечение;
• По-бързо и лесно раждане;
• По-бързо възстановяване;
• По-бързо и ефективно поемане на грижите за бебето;
• По-висок шанс за успешно начало на кърменето;
• По-добра адаптация на новороденото и успешен първи контакт с майката след раждането;
• Намалява риска от здравословни проблеми при бебето – спадане на сърдечните тонове, затруднено дишане, забавено проплакване, сънливост, намален мускулен тонус, забавен сукателен рефлекс. Значително намалява риска да се наложи подаване на кислород или реанимиране на бебето;
• Намалява риска от здравословни проблеми при майката – главоболие, гадене, повръщане, ниско кръвно налягане, треска, задържане на урина, болки в гърба;