Травматичното раждане не е непременно такова, при което някой е загубил живота си или е получил тежки, необратими физически увреждания. За доста хора е трудно да си представят, че раждане, което завършва със здрава майка и здраво бебе, може да се нарече травматично, но това е факт. Много жени са подложени на огромен психиологически стрес и натиск и изпадат в депресия след раждането. Травматично е всяко раждане, което жената определя като такова.

Какво е травматично раждане?

• Всяко дълго или тежко раждане;
• Раждане с усложнения;
• Опасност за здравето и живота на майката или бебето;
• Прекалена намеса в родилния процес – прилагане на много медицински процедури, несъгласувани с родилката, незачитане на личното пространство и нужди на жената;
• Грубо и неуважително отношение от страна на медицинските лица;
• Ускоряване на родилния процес без основателна медицинска причина;
• Усещане за загуба на контрол над ситуацията;
• Липса на информация относно хода на раждането;
• Усещане за загуба на достойнство;
• Невъзможност на жената да осъществи ранен контакт с бебето без медицинска причина за това;

Раждането може да бъде травматично не само за майката, но и за бебето, в случай, че то бъде отделено от нея без основателна причина. Бебето усеща липсата на майката на физическо и емоционално ниво. Контактът „кожа до кожа“ е изключително важен за майката и новороденото. То не познава нищо друг на този свят освен своята майка – миризмата ѝ, гласа ѝ, ударите на сърцето ѝ. То търси мляко, закрила и обич в обятията на майка си ВЕДНАГА след като се появи на бял свят.

Важно е не само как е протекъл родилния процес, но и как се възприема от самата жена. Дори раждане, което в медицинските среди са приема за леко и безпроблемно, може да бъде травматично, ако е донесло стрес и негативни емоции за жената. Раждането би трябвало да се изживее успешно не само във физически план, но и в емоционален. Това означава жената да се чувства удовлетворена от процеса и начина, по който се е справила, а не само от крайния резултат.

Какви са последиците от травматичното раждане?

Жените, преживели стресиращо раждане често се чувства неразбрани. Повечето хора приемат оплакванията и споделянията в тази посока за „глезотии“, тъй като сме свикнали да възприемаме раждането като труден, болезнен, неприятен процес, който просто трябва да изтърпим ако искаме деца. Масовата реакция е в стил „майка лесно не се става“. Лекарите също не проявяват разбиране, тъй като в повечето случаи за тях раждане, протекло без усложнения и завършило с физически здрава майка и бебе, е преминало успешно, а жената, стресирана от преживяването, явно е имала нереалистични очаквания.

В резултат на това жената може да изпитва различни чувства като тъга и скръб, а дори и гняв. Може да се затвори в себе си, да изпадне в депресия или да разви патологичен страх от забременяване и раждане. Усещането, че появата на бебето не им носи само радост, а и негативни емоции, че не са запомнили раждането като магичен момент, а като стресиращо събитие, може да доведе до чувство за вина.

Всичко това може да отключи редица проблеми:

• Следродилна депресия;
• Страхове от бъдещо раждане и дори отказ от повече деца;
• Чувство на тъга и апатия;
• Безсилие, отчаяние и нежелание за полагане на грижи за бебето;
• Липса на интерес към секса;
• Затруднено общуване с околните;

Бебето може да бъде разглеждано като постоянен спомен за травмата, което да затрудни създаването на емоционална връзка с него. Жената може да не изпитва майчински инстинкт и да се затруднява да поеме родителска функция. Обикновено с течение на времето тези чувства се преодоляват в голяма степен и майката съумява да се грижи адекватно за детето си. Почти винаги успява да се свърже и емоционално с него, освен в случаите на особено силна следродилна депресия.

Как да си помогнем?

На първо място - не се обвинявайте. Ако сте преживели травматично раждане потърсете подкрепа. Можете да я намерите в партньора ви, в приятели или пък сред жени, преживели същото. Споделяйте и не задържайте чувствата в себе си. Все пак избягвайте да коментирате темата с хора, които вече са показали неразбиране по въпроса или чийто възгледи не съвпадат с вашите. Повечето жени успяват сами да се справят с травмата, но някои имат нужда от допълнителна помощ. Ако усещате, че следродилната депресия се засилва или спомена за раждането не ви напуска, както и в случаи, че се затруднявате в общуването с бебето и околните, потърсете помощ от специалист – психотерапевт.