След като бебето се научи да седи самостоятелно, много бързо идва момента, в който то започва да се изправя с помощта на опора и прави първите си опити за придвижване. В повечето случаи тези опити са чрез пълзене, но има деца, които пропускат тези период и директно прохождат.

Естествени етапи на прохождането

1. Бебето се придвижва до желаните предмети чрез приплъзване на дупе или пълзене. Това обикновено се случва в периода между 7 и 10 месеца.

2. Бебето започва да се изправя на два крака, държейки се за опора – 8 -11 месеца.

3. Детето прави първите си стъпки като се държи за опора. В началото са една-две плахи стъпки, последвани от сядане на дупе, но много бързо детето става по-уверено и обикаля стаята сръчно, хванато за мебелите. Най-често този период настъпва между 9 и 12 месеца.

4. Бебето се пуска за кратко от опората и прави по една-две самостоятелни крачки, но бързо се хваща отново защото се чувства нестабилно – 10-14 месеца.

5. Бебето става по-уверено, пуска се от опората и тръгва само. Този момент най-често е между 10 и 16 месечна възраст, по-рядко до 18 месеца.

Каква е ролята на родителя в етапите на прохождане?

От нас, като родители се иска единствено да осигурим достатъчно просторно и обезопасено място, на което детето да тренира методите си за придвижване.

Това трябва да се случва на пода като може да постелите килим или дебело одеяло, ако се притеснявате от нараняване или от факта, че пода е студен през зимните месеци.

Когато оставим бебето да играе на пода и да тренира мускулите и ставите си, в един момент то ще се почувства достатъчно уверено за да проходи без чужда помощ.

Трябва ли да държим детето за ръчички за да се „научи“ да ходи?

Това е напълно излишно. Бебе, оставено да проходи само, имащо достъп до пода, бързо започва да експериментира в опита си да се придвижи до желаното място. То се хваща за най-близкия предмет и се изправя. В началото мускулите му не са достатъчно укрепнали, постоява за малко право, изморява се и пада по дупе. Това е напълно в реда на нещата.

След няколко дни вече започва да прави по една-две крачки, придържайки се за опората. Обикновено в този момент много родители и най-вече баби и дядовци решават да помогнат на детето да проходи по-бързо като го водят за ръце. Само, че детето има нужда първо да се почувства уверено в собствените си възможности, да се научи да пази равновесие и да контролира тялото си и чак тогава започва да върви. Когато моментът настъпи детето прохожда без чужда помощ.

Бебето, оставено да премине през естествените фази на прохождането се научва да балансира тежестта си и да координира добре движенията си така че да пада безопасно, а не свиква да разчита постоянно на опора.

Да използваме ли проходилка?

В статията – Проходилката – за и против сме се спрели подробно на този вид съоръжения и техните предимства и недостатъци. Накратко – проходилките тип „паяк“ не помагат на детето да проходи по-бързо и по-стабилно, а напротив – забавят процеса. В подобно съоръжение детето просто се вози и се изтласква напред, а не върви. За да се научи да контролира движенията си и да пада правилно, без да се наранява, бебето има нужда да тренира уменията си на земята, без помощни средства. Разбира се, бебетата, ползвали проходилки също ще проходят и ще се научат да падат, но е възможно самостоятелното ходене да се забави малко и в началото да са по-нестабилни.

Играчките за бутане са по-добър вариант, тъй като играят ролята на опора, но детето върви и използва правилните мускули и стави.

Когато подкрепяте нестабилно бебе, не вдигайте ръчичките му високо, а ги дръжте на височината на раменете му. Идеята е да  му помогнете да запази равновесие и да реагирате в случай на залитане, а не да го държите и да направлявате процеса.

Обувки за прохождане

Най-добре е в процеса на прохождане вкъщи детето да е босо или по чорапки. Може да изберете и подходящи меки пантофки, които следват извивките на крака и не ограничават движението. Хавлиените чорапки с гумени елементи по ходилото са удобни тъй като не се пързалят.

Избягвайте твърди обувки, както и плетени терлици, които се смъкват и пързалят и затрудняват детето.

За навън изберете гъвкави, но стабилни обувки. Материалът трябва да е дишащ и да не спарва. Обувките трябва да са толкова гъвкави, че да усещате пръстите на детето през тях. Важно е когато ги вземете в ръка да може да ги огънете с лекота. Подметката трябва да им лек грайфер за да не се пързаля. В същото време обувките трябва да са стабилни около глезена на детето и да няма опасност от изхлузване. Те трябва да се стягат посредством връзки, лепенки или цип. Петата трябва да е подсилена за да държи крачето в правилната позиция. Най-добре е да изберете обувките с детето в магазина, след пробване. Те не бива да стискат нито да са прекалено широки. Не взимайте по-големи обувки с идеята да се носят по-дълго време.

При мерене детето трябва да е изправено и при разкопчана обувка да можете да си пъхнете кутрето зад петичката.

Нормално ли е ходенето на пръсти?

Само по себе си ходенето на пръсти не е белег за заболяване и не бива да притеснява родителите. Повечето деца, които проходят на пръсти, започват да използват цялото си ходило до 6 месеца след първоначалното прохождане. В редки случаи този процес може да продължи по-дълго – до три годишна възраст. Ако детето се развива нормално, няма нарушения в координацията при ходене, колената му не се огъват когато се движи и стъпва на пръсти и с двете крачета, то няма повод за притеснение. Ако след навършване на 2-2,5 години детето продължава да ходи на пръсти е време за консултация със специалист.

Ако прохождането закъснява?

В повечето случаи причините за късно прохождане са безобидни – дълго стоене в количка, кошара, уплаха и неувереност след падане, а има и бебета, които много харесват пълзенето и не бързат да проходят. Ако детето е на възраст 18 месеца и не е проходило е време да се консултирате с ортопед и невролог.