Няколко поколения деца в България (а и в бившите съветски републики) са захранени със сок на невръстна възраст от 1-2 месеца.  Макар тази практика да е отречена отдавна от Световната здравна организация, Американската педиатрична асоциация и други здравни институции в Европа и по света, у нас до скоро все още се срещаше препоръката да захраним бебето с плодов сок. За съжаление, тя може да се чуе дори и днес.

Защо не бива да захранваме със сок?

Старата руска школа въвежда захранването със сок още през втория месец на бебето, тъй като скоро след Втората световна война и в годините на ранния социализъм, майките са се връщали много рано на работа, поради което са насърчавани да не кърмят, а децата са отглеждани от бабите. В този период все още не е имало адаптирани млека и бебета са хранени с кисело мляко. А киселото мляко, както и първите видове бебешки формули са били бедни на желязо и хранителни вещества като цяло. Така, за оцеляването и развитието на бебето се е наложил моделът на ранното захранване. И тъй като на бебе под 3 месеца не може да се даде никаква твърда храна, дори под формата на пюре или каша, в менюто са въведени плодови сокове, които частично да компенсират липсата на витамини, минерали и микроелементи.

Прясно изцедения сок, макар и богат на витамини, има силна киселинност, която уврежда крехката лигавица на бебешкото стомахче и нарушава чревната флора. В резултат много от децата развиват гастрит, колит, панкреатит, гастроензофагиален рефлукс и други храносмилателни проблеми.

Ранното въвеждане на плодове и зеленчуци, крие риск от проява на алергии и хранителни непоносимости, които по-късно може да се изявят като обриви, астма, екземи, ринит, често боледуване.

Високото съдържание на захар в плодовите сокове благоприятства появата на кариеси, затлъстяване и метаболитни нарушения. Освен това приемът на твърде много сок може да доведе до недохранване, тъй като децата харесват сладкия вкус и са склонни да пият повече сок за сметка на млякото и другата храна.

Днес майките са стимулирани да кърмят дълго, а ако по някаква причина, това не се случи, разполагаме с адаптирани млека, които осигуряват всички хранителни вещества, необходими за здравословното развитие на бебето. Затова няма причина да бързаме с въвеждането на плодови сокове, които по-скоро ще навредят.

Кога може да дадем сок на бебето?

През първите шест месеца единствената храна, от която се нуждае бебето е майчината кърма или нейната алтернатива – адаптирано мляко. Американската педиатрична асоциация не препоръчва въвеждането на други храни или течности през първите 6 месеца от живота на бебето.

Оптимално е плодовият сок да се избягва напълно до навършване на 1 година, освен ако педиатърът не е препоръчал друго. Ако има лекарска препоръка за включване на сок в менюто на бебе над 6 месеца то е нужно да спазите следните условия:

• Сокът да не бъде първа храна на бебето, различна от мляко т.е то трябва да бъде захранено със зеленчук;
• Количеството сок да не надвишава 60 – 100 мл. дневно във възрастта 6-12 месеца и да не бъде за сметка на водата или млякото;
• Предлагайте сока в бебешка чаша, а не в бутилка с биберон за да намалите риска от поява на кариес;
• Предлагайте само 100% плодови сокове – изцеждайте соковете у дома или ги купувайте от място, където може да бъдат изцедени пред вас. Ако се налага да купувате готови, доверете се на изпитани производители и винаги четете етикета. Не предлагайте сокове с добавена захар, оцветителни или консерванти преди навършване на 2 годишна възраст;
• През първата година не давайте на бебето сокове от цитруси, ягоди и малини.