До преди няколко години у нас беше популярна схемата на ранното захранване, при която бебето опитва първата си храна, различна от мляко още на 2-3 месечна възраст, а в някои случаи захранването започва дори на 40 дни със сок. Всъщност това захранване по старата руска школа се заражда в началото на миналия век, главно заради индустриализацията и необходимостта жените да работят извън дома, поради което не могат да кърмят дълго децата си. Поради същата причина по онова време бебетата масово са били хранени с кисело мляко, тъй като все още не са съществували адаптираните млека. Тъй като негативните последици от храненето с кисело мляко бързо са излезли наяве – слабо наддаване на тегло, нарушения в растежа и развитието, диария и рефлукс, влошено здраве, са се появили и първите бебешки формули. Разбира се, те не са имали нищо общо с днешните адаптирани млека.

Опитите за създаване на бебешка формула датират отдавна. Още през 1890 година Томас Морган Рот съветвал родителите да смесват мляко, вода, сметана и мед в определени пропорции за да постигнат „необходимия хранителен баланс“. През 30-те години на миналия век се появяват и първите сухи бебешки формули в опити да заместят майчиното мляко, но те били с много ниска хранителна стойност и бебета започнали масово да се разболяват от скорбут, да не наддават, а в някои случаи дори да умират. Приготвянето на формулата с недобре пречистената, тогава чешмяна вода, допълнително водело до бактериални инфекции.

Така се появила необходимостта от ранното въвеждане на хранителни вещества в менюто на бебето, което не може да бъде кърмено. На бебета започнали да се дават сокове и фино смели пюрета възможно най-рано за да се добавят витамини в диетата им.

В наши дни вече знаем, че ранното въвеждане на твърди храни и сокове е вредно, а жените са стимулирани да кърмят по-дълго. Дори и да нямат тази възможност, съвременните адаптирани млека осигуряват всичко необходимо за развитието на детето поне до 6-тия месец.

Неблагоприятни последствия от ранното захранване

Прясно изцедения сок има силна киселинност и може да увреди чувствителната лигавица на стомаха на бебето. Според повечето съвременни проучвания, консумацията на сокове не се препоръчва в големи количества, дори за възрастни. В сока остават предимно захари, а за усвояването на витамините и минералите е необходимо да консумираме целия плод.

Рискът от алергии при ранното захранване се увеличава многократно. Чревния микробиом има решаващо значение за здравето на всеки индивид както в детска така и в зряла възраст. При раждане червата на бебето са стерилни. Те получават първата си доза бактерии от майчината коластра или от адаптираното мляко. Всяка нововъведена храна променя чревната микрофлора.

Разбира се и до днес може да чуете баба ви, съседката или дори педиатър от старата школа да казва: „Аз като ви захраних със сок или кисело мляко на един месец и нищо ви няма!“ А нищо ли ни няма? Поколенията днес страдат от немалко алергии, автоимунни, хормонални и репродуктивни проблеми. Вече е доказано, че патогенната чревна флора води до нарушения в развитието, аутизъм, слаб имунитет, алергии.

През първите месеци от живота, в организма на бебето липсват храносмилателни ензими, които да разграждат храна, различна от мляко. Така храната вместо да носи ползи, всъщност може да навреди и да доведе до храносмилателни проблеми и непоносимост към различни хранителни вещества.

Признаци, които показват, че бебето е готово за захранване

Всъщност природата се е погрижила за това да ни даде знаци, по които да се ориентираме кога е време бебето да започне да приема твърда храна. Най-кратко казано – когато може да седи седнало и когато има зъби. Логично е, че не можеш да се храниш легнал. Проявата на интерес към храната, способността да седи седнало, да хваща предмети и растежът на зъбите са явни индикатори, че детето е готово за захранване.

При някои деца зъбите избиват по-късно – след 10-ти-12-ти месец. Това не означава да чакаме дотогава. Най-често обаче първото зъбче се появява в периода 5-7 месеца – точно когато е нормално да започне захранването.

Кои са индикациите, че е време за захранване:

• Детето е удвоило теглото си от раждането;
• Изчезнал е изтласкващия рефлекс на езика – при захранване, започнало преди 5-6 месечна възраст на детето, родителите често се сблъскват с проблема, че когато поднасят лъжичка към устата на детето то я избутва с език извън устата си и не приема храната. Рефлексът за избутване е инстинкт, който пази новороденото от поемане на нежелани твърди предмети в устата, които могат да предизвикат задяване или задушаване. Около 6-тия месец този рефлекс постепенно изчезва;
• Бебето може да се седи – детето трябва да е в състояние да се накланя напред към лъжичката или да се дърпа назад в отказ да се храни както и да може да върти глава, чрез което да контролира храненето;
• Детето може да хваща предмети и целенасочено да ги слага в устата си;
• Проява на интерес към храната на възрастните – ако бебето посяга към вашата храна и изглежда готово да опита, може би е време за захранване;
• Кърмата или млякото не достигат – ако детето е на възраст от 6 или повече месеци може да забележите, че изпитва глад, въпреки че приема достатъчно мляко. Това е признак, че то вече не му стига, освен ако не става дума за временен период като скок в растежа;
• Появяват се първите зъбки – това не е задължително да се случи още около 6-тия месец, но е знак, че бебето е готово да опита твърда храна. С появата на зъбките съставът на слюнката се променя и тя става богата на ензими, които могат да разграждат храна, различна от кърма;

Не е задължително всички от тези признаци да са на лице. Важно е обаче бебето да проявява интерес към захранването и с готовност да участва в процеса. Ако това не се случва, спрете за седмица и опитайте отново.

А има ли твърде късно захранване?

Всъщност да. Някои майки решават да забавят захранването до 8-9, дори 10 месеца в желанието си да кърмят изключително възможно най-дълго. Този подход обаче също крие рискове. Човешката кърма е бедна на желязо, за което си има основателна причина. Някои патогенни бактерии в червата се хранят с желязо и могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Така ниските нива на минерала предпазват бебето от заболяване.

Бебето се ражда с определени запаси от желязо, които обаче намаляват около 6-тия месец. Същевременно нуждите се увеличават и кърмата няма как да ги покрие. Детето може да развие желязодефицитна анемия, която може да доведе до нарушения в растежа и развитието, проблеми с проговарянето и фината моторика, често боледуване.

Децата започват да поднасят предмети към устата си още на 3-4 месечна възраст, значи ли това, че са готови за захранване?

Съвсем не. Децата поднасят предмети към устата си с цел изучаване, но те ги облизват или смучат. Това е свързано по-скоро с развитието на челюстта, растежа на зъбките и бебешкото любопитство отколкото с храненето. Около 6-тия месец обаче бебето вече е способно да извършва дъвкателни движения. Дотогава ако му подадете лъжичка с храна, то просто изсмуква съдържанието й и я преглъща наготово без дъвчене. След 6-тия месец обаче то е способно да сдъвче и преглътне само.