Докато за следродилната депресия се говори открито в последните години, то за пренаталната такава информацията е оскъдна. Според изследвания между 15 и 20% от жените страдат от депресивни епизоди по време на бременността т.е. почти всяка пета жена!

Защо е трудно да говорим за депресията и да потърсим помощ?

В обществото е прието бременната жена да сияе от щастие, да гали корема си с влюбен поглед и с трепет да очаква появата на бебето. Какво по-хубаво от това? Не се говори открито обаче за страховете, тревогите и неувереността на бъдещите майки, от това което предстои. Дори и при желана и планирана бременност, осъзнавайки огромната промяна, настъпваща в живота ви и отговорността за друг човек, е нормално да сте изплашени, объркани и да се питате дали ще се справите. С напредването на бременността и наближаване на раждането тези страхове може да се засилват и тъй като знаете, че няма път назад, е възможно да се чувствате като в капан.

Много жени се страхуват и от чисто физиологичните промени, настъпващи по време на бременността и раждането и от възможните усложнения, но и затова сякаш не е прието да се говори. Обикновено за вагиналното раждане се говори шушукайки, пред жени, които още не са имали такова, което оставя усещането, че има какво да се крие и май-май по-добре да не знаеш какво те чака. Като прибавим някои „съобразителни“ разкази, описващи часове мъки и болки, „но ти не се притеснявай, всичко ще бъде наред“, картинката става съвсем пълна.

Ако бременната жена се оплаче, че ѝ тежко, лошо, притеснена и неуверена е, веднага чува „еее, така е, майка лесно не се става“ т.е. ще търпиш и гледай много-много да не мрънкаш. Близките не могат да разберат напълно чувствата на бъдещата майка и така тя често се оказва сама и предпочита да не споделя тревогите си, което още повече усложнява депресията.

Депресия или просто лошо настроение

Много често раздразнителността, липсата на енергия, честата промяна в настроенията на бременната жена се отдават на хормоналните промени и се считат за нормални. И донякъде е така, разбира се. Не всяко потиснато настроение е резултат на депресия.

Признаците, по които да познаем пренаталната депресия са:

• Усещане за липса на емоционална връзка с плода;
• Липса на удоволствие и радост от живота;
• Липса на апетит;
• Безсъние;
• Чувство за безнадежност и безполезност;
• Не виждате смисъл в живота си;
• Нежелание за извършване на обичайни ежедневни дейности и полагане на грижи за себе си и бъдещото бебе;
• Постоянна умора, трудна концентрация, отслабване на паметта;
• Силно чувство за вина, заради усещанията, които изпитвате;
• Нетипична агресия към околните;
• Усещането, че никой не ви разбира;
• Силна тревога от предстоящото, прерастваща в паническо състояние;
• Понижена самооценка и страх от изоставяне;

Както виждате, депресията не е просто лошо настроение или повишена емоционалност. Тя е много повече от това! Ако депресията се задълбочи може да се появят мисли за наранява на себе си или детето както и соматични оплаквания като главоболие, сърцебиене, задух, болки в гърба.

Възникването на един или няколко от тези симптоми за кратък период през бременността и спонтанното им отшумяване се счита за нормално и не е задължително да е признак за депресия. Ако симптомите станат ежедневие, не отшумяват, а дори се задълбочават и пречат на нормалния живот на жената е време за консултация със специалист.

Пренаталната депресия може да се появи още в началото на бременността, скоро след като видите двете чертички, или в края на бременността с наближаване на раждането.

Защо на мен?

Предродилната депресия може да сполети всяка жена и точните причини за възникването ѝ не са напълно изяснени, но се смята, че хормоналните промени, настъпващи през бременността са главен виновник.

С повишен риск за развитие на депресия са жени:

• Жени, които са имали в миналото депресивни епизоди;
• Стресиращи събития непосредствено преди или по време на бременността – развод, загуба на любим човек, смяна на работното място, местене в нов град;
• Проблемни семейни взаимоотношения;
• Предишен спонтанен аборт или мъртво раждане, както и тежка, рискова бременност или усложнено предишно раждане;
• Наследствена предразположеност към депресия и тревожност;
• Емоционална нестабилност от преди зачеването;
• Нежелана бременност;
• Преминаването през поредица процедури за лечение на безплодие и прекомерен страх от загуба на бебето;

Може да развиете пренатална депресия дори и да нямате нито един от рисковите фактори и бременността да е желана и очаквана.

Какви са последиците от депресията през бременността?

Пренаталната депресия не представлява пряка опасност за протичането на бременността и не вреди на бебето.

Според някои изследвания тежката, нелекувана депресия през бременността може да доведе до преждевременно раждане или до висока плачливост и лесно възбудима нервна система на бебето след раждането.

Задълбочената депресия, при която майката няма сили и желание да полага грижи за себе си крие рискове за нейното здраве и развитието на бебето. Някои жени с депресия са склонни да пренебрегват пълноценното хранене, а понякога дори изобщо нямат апетит, не спят достатъчно, не се отказват от вредни навици като тютюнопушене, пропускат графици за прегледи и изследвания и не взимат предписаните им лекарства и витамини. Всичко това може да се отрази негативно на бебето.

Пренаталната депресия може да прерасне в следродилна такава.

Как да се справим?

Емоционална подкрепа

Разбирането и помощта на партньора, семейството и приятелите са ключов фактор за по-лесно и бързо справяне с депресията. Те обаче много често не разбират състоянието на бъдещата майка и смятат, че страховете ѝ са ирационални, че тя преувеличава или просто е по-емоционална заради бушуващите хормони. Понякога е по-лесно да споделите с човек, който не е от семейството и е безпристрастен. Ако имате приятелка или позната, преминала през същото, говорете с нея. Потърсете онлайн групи за споделяне и взаимопомощ.

Професионална помощ

Най-добрия начин да преборите депресията е като потърсите помощ от специалист. Ако симптомите ви не изчезват, задълбочават се и усещате, че ви е трудно да вършите ежедневните си задачи, както и при появата на натрапчиви и странни мисли, не чакайте, а се свържете с психолог. Дори няколко разговора с него може да са достатъчни за преодоляване на депресивния епизод! Говорете и с проследяващия гинеколог и му споделете страховете си. Понякога депресията се задълбочава от липса на определени хранителни вещества като витамин В12, витамин Д, цинк. Неоптималните нива на хормоните на щитовидната жлеза също могат да станат причина за отключване на депресия или да задълбочат съществуваща такава.

Не очаквайте прекалено много от себе си

Бременността не е период, през който трябва да взимате сериозни решения по важни въпроси – не предприемате смяна на работата или на жилището точно сега; не решавайте стари конфликти с роднини и приятели; не преследвайте амбициозни кариерни или образователни планове. Оставете тези неща за после. Бременността е време, в което вашето тяло има тежката задача да отгледа и изхрани нов живот! Това е напълно достатъчно. Организирайте ежедневието си максимално просто – спете достатъчно, хранете се здравословно, разхождайте се, четете интересни книги, пазарувайте за бебето или себе си. Всичко останало може да почака.

Физическа активност

Ако преди забременяването сте водили интензивен начин на живот и сте тренирали, а сега ви се налага да стоите вкъщи, това може да доведе до потиснато настроение и неприятни мисли. Ако няма здравословен проблем, заради който физическата активност да ви е забранена, то опитайте да се движите повече – разхождайте се, запишете се на пилатес или йога за бременни.

Работа – защо не?

Ако работата не ви натоварва физически и психически, а дори ви носи удоволствие, не бързайте да излизате в отпуск (освен ако разбира се, здравето ви не го налага!) – оставането вкъщи, сама с мислите си, може да провокира депресия и апатия. Когато сте заети с нещо полезно и интересно, нямате време да се отдавате за дълго на черните мисли. Ако вече сте спрели да работите, опитайте да ангажирате вниманието си с нещо друго – хоби, благотворителност, отдавна отлагани планове – стига всичко това да не ви натоварва и да не е твърде изморително! Правете го само ако ви кара да се чувствате добре.

При някои по-тежки случаи може да се наложи медикаментозно лечение.

Как ще ми помогне психолога?

Много жени отлагат срещата с психолог защото се притесняват да говорят с непознат за чувствата си или защото го намират за безполезно.

Какво ще направи добрия психолог за вас:

• Ще ви изслуша безпристрастно и без обвинения;
• Ще ви подкрепи в преодоляването на чувството за вина и безизходица;
• Ще обясни на партньора ви, че състоянието ви не е глезотия и имате нужда от реална подкрепа;
• Ще потърсите заедно причините за депресията и ще набележите стратегии за справяне с нея;