Понякога се налага раждането да се предизвика чрез медикаменти по различни здравословни причини – преносване, страдание на бебето или майката, които налагат раждането да се случи по спешност. В такива случаи опита за индуциране на вагинално раждане е оправдан, но затова ще напишем отделен материал.

Има обаче ситуации, при които без медицинска причина, жената или лекарят решават да предизвикат раждане в определен ден, близо до термина, най-често съобразен с графика на доктора.

Защо това е опасно и непрепоръчително?

Индукцията най-често се извършва чрез система с окситоцин, който предизвиква контракции на матката. Проблемът е, че когато родовата дейност не е започнала спонтанно, тези контракции често са неефективни и не водят до разширяване на маточната шийка.

Окситоцинът е известен като „хормон на любовта“, той се отделя по време на секс, раждане, кърмене, дори целувка с любим човек. Високите нива на окситоцин по време на раждане ни помагат да изпитаме привързаност и майчинско чувство към бебето.

Синтетичния окситоцин не пресича кръвно-мозъчната бариера т.е. не достига до рецепторите в мозъка и не влияе на нашите емоции.

Естествения окситоцин се отделя на пулсации за да бъде ефективен. Освен това тялото на майката и на бебето имат време и възможност да се подготвят за предстоящото раждане. Интравенозната система действа продължително и за да има ефект, дозата на окситоцин трябва да бъде сравнително висока.

Какво прави синтетичния окситоцин?

Предизвиква контракции, които при високи дози, може да са неестествено силни, продължителни и без достатъчна пауза по между им. Силните, а в същото време неефективни контракции изморяват майката и бебето, тоновете започват да се влошават и много често се стига до спешно секцио.

Хиперстимулацията на матката, освен че може да доведе до страдание на плода и падане на тоновете, крие риск от усложнения при втората фаза на раждането и кръвоизливи.

Предизвикването на раждане, освен чрез изкуствен окситоцин се извършва и чрез простагландини – прилагат се по формата на вагинални таблетки или гел, като подготвят шийката на матката за разкритие и предизвикват контракции, както и чрез изкуствено спукване на околоплодния мехур.

При спукан околоплоден мехур, контракциите са по-силни и болезнени, отколкото ако той се спука спонтанно при раждането.

Изкуственото пукане на околоплодния мехур може да доведе до изпадане на пъпната връв и да застраши живот на бебето, което отново може да стане причина за Цезарово сечение.

Употребата на изкуствен окситоцин и индуциране на раждането се свързват с по-чести случаи на родови травми и престой на бебето в интензивно отделение.

Заключение

Защо да не се съгласяваме на предизвиквано раждане без медицинска причина:

Повишен риск от здравословни проблеми при бебето

При предизвикано раждане има по-висок риск от вътреутробна хипоксия (кислороден глад при плода), което може да наложи престой на бебето в интензивно отделение, реанимиране, както и по-висок риск от увреждания по време на раждане;

По-висок риск от отлепяне на плацентата;

Пролапс на пъпната връв

При преждевременно спукан околоплоден мехур, ако главата на бебето не е разположена добре има риск от изпадане на пъпната връв, което усложнява раждането и често води до спешно секцио;

Риск от използване на форцепс или вакуум 

При индуцирано раждане бебето не е подготвено да се роди и тъй като често настъпват усложнения се налага то да бъде извадено бързо, което може да доведе до употреба на форцепс или вакуум екстрактор, които крият рискове както за майката, така и за бебето;

По-висок риск от епизиотомия 

Когато тъканите няма време да се разтегнат достатъчно или се налага бебето да бъде извадено бързо поради фетално страдание, вероятността да се наложи епизиотомия е голяма;

Риск от Цезарово сечение

Както вече споменахме половината от предизвиканите раждания завършват със секцио;

Невъзможност за свободно движение на майката

Ще се налага да бъдете с включена система, което от своя страна изисква и тоновете на бебето да бъдат проследявани на монитор постоянно т.е. ще се налага да лежите неподвижно през по-голямата част от времето. Свободното движение доказано намалява стреса и болката и помага за отпускане на тялото, по-бързо достигане до нужното разкритие, по-лесно слизане на бебето в таза и безпроблемно раждане;

Заради неестетвено силните контракции може да имате нужда от епидурална упойка, която също крие рискове като забавяне на раждането, липса на напъни и може да се стигне до секцио. Освен това епидуралната анестезия често има странични ефекти като главоболие, гадене при майката и сънливост при новороденото, както и води до по-трудно начало на кърменето. Вижте повече: какви са предимствата на раждане без упойка.

Естественото раждане започва спонтанно. Когато бебето е готово да излезе на бял свят, то го прави и не се съобразява с графика на лекаря. Тогава контракциите започват, околоплодния мехур се пука, шийката омеква и се разширява, бебето слиза надолу и преминава през родовия канал.

Естественото раждане не се нуждае от предизвикване с медикаменти! Такива често се налагат заради неподходящата обстановка или медицинските манипулации.

Раждането е естествен процес и е нужно само да се доверим на способността на женското тяло да ражда.

Кога наистина се налага предизвикване на раждането?

• Преносване – ако са минали поне 7 дни след определения термин и липсват признаци на родова дейност;
• Тежка прееклампсия, която застрашава живота на майката или друго сериозно състояние, изискващо прекъсване на бременността преди термин;
• При изтекли околоплодни води преди повече от 24 часа и не започнало спонтанно раждане;
• Страдание на плода;