Болката по време на раждане, за която всички сме слушали легенди, е един от най-големите страхове за бъдещите майки. В днешно време тя може да бъде значително намалена и дори почти напълно премахната благодарение на съвременните начини на обезболяване.

Епидурална упойка

Това е вид регионална упойка, при която в епидуралното пространство между два прешлена се инжектира обезболяващ медикамент. Той блокира предаването на импулси между гръбначномозъчните нерви и по този начин се постига загуба на сетивност.

Епидуралната анестезия е най-често използваната упойка при естествено раждане, но може да се използва и при секцио, понякога в комбинация със спинална анестезия.

Пункцията се извършва със специална игла в областта на кръста, като преди това се поставя местна упойка на кожата и подкожната тъкан.

По време на процедурата жената трябва да е спокойна и неподвижна в подходяща поза (най-често легнала настрани), да следва напътствията на лекарския екип. Обикновено убождането се прави между две контракции.

Чрез иглата в епидуралното пространство се въвежда тънък катетър, през който се влива анестетикът. Нова доза може да бъде подавана колкото пъти е нужно до края на раждането.

Упойката се поставя при разкритие между 3 и 6 см.

Процедурата изисква висока прецизност от страна на анестезиологът.

Предимства на епидуралната упойка:

• Намалява болката като в същото време майката остава будна и може да участва адекватно в раждането;
• Болката предизвиква отделяне на хормони като адреналин и норадреналин, които водят до учестяване на сърдечния ритъм, повишаване на кръвното налягане, стягане на мускулите. Тези реакции може да затруднят раждането и да го направят още по-болезнено. Чрез намалява на болката се постига отпускане на тялото и то се справя по-добре със стреса по време на раждане;
• Дозата може да се контролира независимо колко дълго продължава раждането, както и да осигури обезболяване след него, в случай, че се наложат медицински интервенции – зашиване на разрез от епизиотомия, например;
• При поставяне на упойка от опитен анестезиолог жената трябва да запази поне частично чувство за напън и може да участва активно в раждането;
• Страничните ефекти са редки и обикновено са преходни;

Рискове при епидуралната упойка:

Разбира се, всяка анестезия крие и някои рискове от усложнения.

• Понижаване на кръвното налягане;
• Затруднено или невъзможно уриниране;
• Болки в кръста;
• Временни неврологично смущения;
• Гадене и повръщане;
• Главоболие;
• Липса на усещане за напън, поради което жената не може да участва адекватно в родилния процес, а това може да доведе до спешно секцио, необходимост от използване на вакуум екстрактор, форцепс или прилагане на епизиотомия, както и естествени разкъсвания;
• Намаляване на маточната активност и проточване на раждането;

Страничните ефекти при използване на епидурална анестезия се срещат рядко и обикновено са леки и преминават бързо. Най-съществени са рисковете от забавяне и затрудняване на родилния процес, което може да наложи необходимостта от прилагане на синтетичен окситоцин, епизиотомия, форцепс или дори спешно Цезарово сечение. До голяма степен действието на упойката зависи от опита на анестезиолога, който я прилага.

Противопоказания за прилагане на епидурална упойка:

• Проблеми с кръвосъсирването;
• Алергия към болкоуспокояващи медикаменти;
• Сърдечно заболяване;
• Гръбначно изкривяване;
• Татуировка в областта на кръста и гърба;
• Повишен риск от кръвозагуба заради неправилно разположена плацента;

Спинална анестезия

Спиналната анестезия наподобява епидуралната, но мястото на поставяне е различно – отново между два прешлена, но в спиналното пространство, под твърдата мозъчна обвивка.

Дозата от обезболяващия медикамент се поставя еднократно чрез пункция.

Спиналната упойка се прилага най-често при Цезарово сечение и по-рядко при вагинално раждане, тъй като тя блокира сетивността на тялото от гърдите надолу.

Предимства при спиналната анестезия:

• Майката е в съзнание по време на операцията и може да гушне бебето си веднага;
• Избягват се рисковете на общата анестезия. Усложненията след спинална упойка са по-редки;

Рискове при спинална анестезия:

• Главоболие – засяга до 10% от жените, родили със спинална упойка и се дължи на загуба на гръбначномозъна течност по време на пункцията. Главоболието често е силно и продължително. Обикновено отшумява в рамките на 3-5 дни, но в редки случаи може да продължи няколко седмици;
• Сухота в устата;
• Гадене, повръщане, световъртеж;
• Трудности при уриниране – регионалната упойка намалява моториката на пикочния мехур и води до временна невъзможност за уриниране. По време на операцията и първите часове след нея, родилката има поставен уринарен катетър, но проблемите с уриниране може да продължат до 2-3 седмици след поставянето на упойката.
• Намаляване на кръвното налягане;
• Болезненост около мястото на пункцията;
• Увреждане на нервните стволове;

Противопоказания за поставяне на спинална упойка:

• Нарушения на кръвосъсирването;
• Алергия към обезболяващия медикамент;
• Затлъстяване;
• Сърдечно или неврологично заболяване;
• Гръбначно изкривяване;
• Мозъчен тумор;
• Татуировка в близост до мястото на пункцията;

Обща анестезия

Използва се рядко, главно при спешно Цезарово сечение когато няма време за поставяне на регионална анестезия или при родилки с противопоказания за спинална упойка. Много рядко, пълна упойка може да се наложи и при нормално раждане, при пълно разкритие когато се налага някаква медицинска интервенция.

Упойката се прави чрез венозно инжектиране на анестетик.

Предимства на общата упойка:

• Избягват се рисковете от регионалната анестезия, свързани с вероятността от засягане на нервни стволове, както и при родилки с абсолютни противопоказания за спинална анестезия;
• Пълната упойка понякога е по-добро решение за родилки, които не са готови психически да бъдат в съзнание на операционна маса и изпитват силна тревожност от предстоящата операция, достигаща до паника;

Рискове при обща анестезия:

• Аналгетикът бързо достига до кръвообращението на бебето и потиска дихателния център, поради което то трябва да бъде извадено максимално бързо след като майката се приведе в анестезия;
• Адаптацията на бебето може да бъде затруднена и забавена – по-късно проплакване, трудности при дишане, по-нисък тонус, затруднения при засукване;
• Гадене, виене на свят, повръщане, обърканост;
• Главоболие;
• Втрисане и треперене;
• Болки в гърлото – дължат се на ендотрахеалната тръба, която се поставя за поддържане на дишането. Може да продължат до седмица;

Какво трябва да знаем преди поставянето на анестезия?

Ако ви предстои секцио или сте решили, че ще раждане вагинално с епидурална анестезия, то е редно да направите консултация с анестезиолог няколко седмици преди раждането.

Необходими са ви изследвания:

• Кръвна група и резус фактор;
• Пълна кръвна картина, глюкоза, урина (лекарят може да прецени и назначи още изследвания);
• ЕКГ (главно в случай, че се налага пълна упойка);
• Желателно е да направите тест за алергия към веществата, използвани в упойките няколко седмици преди очакваното раждане;

Обсъдете с анестезиологът здравословното си състояние, наличие на алергии и непоносимости както и медикаментите, които приемате.

Лекаря вероятно ще ви пита дали са ви поставяли анестезия и друг път, ще премери кръвното налягане и пулса ви. Не се притеснявайте да задавате въпроси за всичко, което ви интересува и не забравяйте – честите странични реакции от упойките са леки, безобидни и временни, а сериозните рискове се случват много рядко.