Епизиотомията представлява малък разрез на перинеума с цел разширяване на входа на влагалището по време на раждане. Прави се по време на изгонването на бебето, в пика на контракцията. След раждането се зашива и зараства напълно след няколко седмици.

Кога епизиотомията се налага наистина?

• Бебето трябва да се роди бързо поради страдание и риск за живота му;
• Налага се използването на форцепс или вакуум;
• При раменна дистония – затруднено излизане на раменния пояс на плода;

Предпазва ли епизиотомията от по-големи разкъсвания?

У нас , в голяма част от болниците, епизиотомията се прилага рутинно при жени с първо вагинално раждане с цел превенция на разкъсванията и смъкване на тазовото дъно.

Нито едно научно изследване обаче не потвърждава, че рутинната епизиотомия предпазва от по-сериозни разкъсвания! Напротив – има все повече научни публикации, доказващи, че рутинната епизиотомия е безсмислена и трябва да се избягва.

Според още едно изследване – процентът на тежки разкъсвания от 3-та и 4-та степен се среща по-често при жени с епизиотомия, отколкото при такива без. В същата публикация става ясно, че приложената, по време на първо раждане, епизиотомия, увеличава риска, манипулацията да се наложи и при следващи раждания, тъй като срязаната тъкан намалява своята еластичност и не може да се разтегне достатъчно.

Избягването на епизиотомията с профилактична цел, води до 30% по-малко разкъсвания на влагалището и перинеума.

При правилно предлежание на бебето и нормално протичане на раждането, не се налагат никакви медицински интервенции и рискът от разкъсвания, налагащи шиене е минимален.

Епизиотомията е оправдана в много редки случаи когато се налага бебето да бъде извадено бързо и няколко минути са решаващи.

Рутинната епизиотомия не предотвратява смъкването на тазовото дъно по-късно, дори напротив. Проучвания твърдят, че епизиотомията води до по-слаби мускули на тазовото дъно в последствие и не намалява риска от смъкване на органите в малкия таз и изпускането на урина.

Статистиката сочи, че над 80% от жените, претърпели операция за корекция на тазовото дъно са имали епизиотомия при раждане.

Всъщност в тази „превантивна роля“ на епизиотомията няма никаква логика – досега няма данни разрязването на един мускул и последващото му зашиване да подобряват неговата здравина.

Проучвания показват, че дълбоките разкъсвания възникват по хода на предварително направена епизиотомия. В което има физически смисъл – представете си, че опитвате да разкъсате здраво парче плат, усилието ще бъде доста по-голямо, отколкото ако предварително направите разрез в плата.

Дори и да се стигне до спонтанни разкъсвания те обикновено са малки и зарастват по-лесно от епизиотомията.

Препоръката за профилактична епизиотомия идва от Джоузеф ДеЛий през 1920 година, който твърди, че тя скъсява втората фаза на раждането, намалява кръвозагубата, служи като превенция срещу пролапса на тазовото дъно и намалява родовия травматизъм за плода. Лекарите останали силно впечатлени от изброените ползи и интервенцията се превърнала в рутинна практика в повечето родилни домове.

В последвалите 100 години обаче нито едно изследване не е доказало, че предполагаемите ползи са действителни. В днешно време рутинното прилагане на епизиотомия е отречено, а световните препоръки са тя да се прилага селективно, само при съществена необходимост.

В ръководство, издадено от Световната здравна организация през 2018 година е написано следното: „Не се препоръчва рутинното или свободното използване на епизиотомия при жени, които са започнали спонтанно вагинално раждане.“

Според Robbie Davis-Floyd – медицински и репродуктивен антрополог и изследовател, епизиотомията е доказателство за обществената нагласа, че тялото на жената не е пригодено за раждане и представлява заплаха за живота на бебето и майката. Липсата на доверие в природата и женския организъм, както и желанието за по-кратка продължителност на родилния процес са основните предпоставки за рутинно прилагане на епизиотомия.

Едно от най-абсурдните твърдения за ползата от епизиотомията е, че мозъка на плода може да се увреди от натиска на женския перинеум. Влагалището и мускулите около него са мека, еластична тъкан. Природата е решила, че бебето може да излезе невредимо през родовия канал, в случай, че всичко с него и с майката е наред и позицията му е оптимална.

Липсват клинични данни, че епизиотомията предпазва мозъка на бебето от увреждания в процеса на раждане.

Какви са рисковете при прилагане на епизиотомия?

Епизиотомията, както всяка друга хирургична процедура, крие риск от повишена кръвозагуба, трудно или неправилно зарастване, инфектиране. Също така увеличава вероятността за тежки разкъсвания от трета или четвърта степен. Късните усложнения са болка при секс в продължение на месеци след раждането.

Как да се предпазим от епизиотомия?

1. Изберете лекар и акушерка, които са против рутинното прилагане на епизиотомия. Говорете предварително с Вашия лекар, че желаете епизиотомия да бъде направена само ако е наистина необходима.

2. Масажът на перинеума намалява риска от спонтанни разкъсвания и епизиотомия. Може да започнете да го правите около 34 г.с. с масажно олио. Топлите компреси на перинеума по време на раждане също помагат за отпускането му.

3. Ако водите ви не са изтекли, останете вкъщи възможно най-дълго по време на първата фаза на раждането. Свободното движение и спокойната обстановка ще помогнат на тялото ви да се отпусне и раждането ще бъде по-лесно. Разхождайте се или използвайте топка за раждане.

Прекарвайки по-голямата част от раждането вкъщи намалявате вероятността от нежелани медицински интервенции като мониторинг на тоновете, включване на система с изкуствен окситоцин, преждевременно спукване на околоплодния мехур. Те затрудняват раждането, водят до стрес и по-силна болка, които пречат на мускулите да се отпуснат и могат да станат причина за усложнения и разкъсвания.

4. Напъвайте само когато имате спонтанни напъни. Слушайте напътствията на акушерката. Опитната такава ще ви каже кога да спрете да напъвате за да избегнете разкъсвания.

5. Присъствието на партньора ви по време на раждането може да помогне за вашия емоционален комфорт, да се чувствате по-сигурна и спокойна, което ще доведе до отпускане на мускулите и по-лесно излизане на бебето.

6. Не използвайте епидурална упойка – тя може да потисне усещането за напън, да забави и затрудни раждането, което увеличава риска от използване на форцепс, вакуум, епизиотомия.