Бременността и раждането са съпътствани от много нови и непознати емоции. Наред с трепетното очакване, вълнението и любовта, младите майки често изпитват тревожност, стрес, съмнения в способностите си и трудности с адаптирането към новия начин на живот. Следродилната депресия се среща при 22% от жените, според статистиката. Тя е много по-честа при първо раждане, въпреки че може да се появи и при следващите. Периодът веднага след раждането на бебето до първата му година е наситен с много емоции, вълнения, притеснения, безсъние, умора, хормонални промени, физическо и психическо изтощение за майката. Нереалистичните очаквания, изградени на база разкази на близки, четене на книги или коментари на роднини и познати, често заварват родителите неподготвени за предстоящото. Бебето често плаче повече от колкото сме очаквали, умората и безсънието ни докарват отвъд ръба на изтощението, непрекъснато се питаме правим ли всичко както трябва, а като прибавим промяната в ежедневието и социалния ни живот, реалността ни блъска като товарен влак.

Какви са симптомите на следродилната депресия?

• Чести и неконтролируеми изблици на плач;
• Липса на енергия и желание за елементарни ежедневни дейности;
• Липса на чувства към бебето или нежелание за полагане на грижи за него;
• Постоянна тревожност;
• Безсъние;
• Чувство за вина и срам;
• Изолиране от близките и околния свят;
• Понижен апетит;
• Занемаряване на хигиената и външния вид;
• Песимистични мисли за бъдещето;

Повечето майки в една или друга степен изпитват тревожност, съмняват се във възможностите си или се обвиняват, че не вършат всичко по идеален начин. Това е нормално и не е признак за следродилна депресия. Потиснатото настроение и раздразнителност в началото, повишената чувствителност и умора също са често явление и не са патологични.

Когато обаче жената чувства, че е загубила контрол над живота и емоциите си, когато няма сили да се грижи за себе си и за детето си, не вижда смисъл в нищо и не изпитва радост от нищо, когато не може да установи емоционална връзка с бебето, тогава говорим за следродилна депресия. Още едно важно условие е това състояние да продължава повече от две седмици.

Не бива да бъркаме депресията със следродилната тъга, от която страдат около 70-80 % от жените след раждане. Тя се изразява в лабилност, повишена плачливост, стрес, неувереност и раздразнителност и е хормонално обусловена. Обикновено се появява около 3-тия ден след раждането и продължава не повече от три седмици.

За депресия говорим когато симптомите се задълбочават и състоянието продължава дълго време, без изгледи за положителна промяна.

В по-тежки случаи може да се стигне до там, че жената да има мисли за нараняване на бебето или на себе си.

Какви са причините за следродилната депресия?

• Хормонален дисбаланс след раждането;
• Липса на сън;
• Физическо и емоционално изтощение;
• Рязката промяна в ежедневието, изискваща денонощни грижи за новороденото;
• Липсата на социални контакти;
• Ендокринна дисфункция – заболяване на щитовидната жлеза, диабет;
• Изтощения на организма и липса на ценни витамини, минерални и микроелементи;
• Стресиращо събитие – травматично раждане, здравословни проблеми при майката или бебето, проблеми във взаимоотношенията с партньора;

Кои жени развиват следродилна депресия?

Много хора смятат, че депресията се случва само на лабилните и силно емоционални хора. Въпреки, че това донякъде е вярно, следродилната депресия може да засегне на практика всяка жена.

С повишен риск са млади майки, които:

• Имат епизоди на депресия по време на бременността или преди това;
• Страдали са от биполярно разстройство в миналото;
• Имат близък роднина, който страда от депресия или психично разстройство;
• Преживяват силен стрес по време на бременността – развод, смърт на близък, домашно насилие, рискова бременност, преждевременно раждане;
• Травматично раждане;
• Жени с непланирана или нежелана бременност;
• Имат проблеми с алкохол или наркотици;
• Страдат от заболявания на щитовидната жлеза или имат хормонален дисбаланс от преди зачеването;
• Липса на подкрепа от страна на партньора и семейството;
• Раждане на детето с увреждане или сериозно заболяване, изискващо специфични грижи;

Възможно е следродилна депресия да се развие при жена, която не отговаря на горепосочените критерии!

Лечение на следродилната депресия

Ако не се лекува, депресията може да продължи месеци или дори години и да засегне сериозно живота на семейството. Това пречи на майката да установи връзка с детето, нарушава качеството й на живот, създава напрежение в семейството и може да доведе до емоционални проблеми при детето за в бъдеще.

Лечението на депресията зависи от нейната тежест, продължителност и от общото състояние на жената. Обикновено се осъществява чрез:

• Медикаментозно лечение (антидепресанти);
• Психотерапия, психологическа подкрепа;

Антидепресантите се изписват от психиатър след оценка на състоянието на жената. Те влияят върху мозъка като променят биохимичния баланс, който регулира настроението. Обикновено ефект се забелязва няколко седмици след началото на лечението, тъй като е необходимо натрупване за да започнат да действат.

Как да си помогнем?

1. На първо място не се самообвинявайте, не отричайте проблема и не чакайте да отмине от самосебе си. Ако се чувствате зле и усещате, че майчинството ви носи повече негативни, отколкото позитивни емоции, ако не успявате да изградите връзка с бебето или сте подтиснати през по-голямата част от времето, потърсете помощ. Помнете, че много други жени са като вас и не сте сбъркана или увредена!

2. Следвайте инстинктите си – през първите седмици си дайте време за опознаване с бебето и свикване с новата роля на майка. Спете винаги когато имате възможност и оставете домакинската работа и всички други грижи на последно място. Ако чувствате, че имате нужда от почивка от бебето, помолете друг член на семейството или някой близък да го вземе за малко и направете нещо, което обичате – вземете вана, разходете се навън, хапнете сладолед, слушайте любима песен.

3. Посетете психотерапевт – ако депресията не е в тежка форма, има възможност да се справите само с помощта на психотерапия, без лекарства. Важно условие е да потърсите помощ на време и да бъдете искрена със себе си, затова че имате проблем. Добрият специалист ще ви помогне да се справите със симптомите, да промените мисленето си и да се избавите от лошите мисли. Често смятаме, че да поговорим с приятелите или роднините си е достатъчно, но не винаги е така. Близките ни не са безпристрастни и не винаги реагират адекватно при споделяне на проблем. Също така повечето хора са склонни да омаловажават емоционалните проблеми на младите родители, смятайки ги за обичайни. Фрази от рода на „Стегни се, детето има нужда от теб“, „Така ще е, майка лесно не се става“, „Детето е дар от Бога, виж колко много хора не могат да имат деца, а ти се оплакваш“ и т.н. няма да ви помогнат, а напротив.

Освен това повечето жени изпитват притеснения, срам и вина да признаят пред близките си, че не чувстват любов към бебето и не са щастливи, че са станали майки. Всички очакват жената да сияе от щастие затова, че е благословена да има дете. В тази ситуация, психотерапевтът, ще бъде обективен и безпристрастен и ще ви даде нужните инструменти да преработите случващото се.

4. Намалете изискванията към себе си – няма идеални хора и не бива да се стремите към това. От вас зависи един съвсем малък човек, който има нужда от храна, топлина, грижа и любов за оцеляването си, а това е тежка и отговорна задача. Всичко друго може да почака за по-късно. Не се опитвайте да вършите цялата домакинска работа, да изглеждате великолепно, да посрещате гости, да работите и други подобни дейности през първите седмици след раждането. Дайте време на тялото си да се възстанови и да свикне с новата си роля. На бебето не му пречат купчините несгънато пране, неизмитите съдове, нито небрежната ви прическа.

5. Витамини от група В, магнезий, омега 3 мастни киселини ще помогнат да запълните липсите в организма си, появили се през бременността.