Не винаги е било толкова трудно да прескочиш летвата на „съвършената майка“. В миналото хората често са живеели по няколко поколения под един покрив и са си поделяли грижата за децата. Не случайна е поговорката, че е нужно цяло село за да се възпита едно дете. До неотдавна децата не се третираха като неспособни да се справят сами, скъпоценни и крехки, както днес. Липсваха и тонове информация за отглеждане на деца, както и обществения натиск да сме перфектни във всяко едно отношение:

Идеални майки, които никога не си изпускат нервите, не крещят на децата, кърмят ги до 2 годишна възраст и ги захранват само с домашно приготвено пюре от био моркови;

Перфектни домакини, приготвящи здравословни ястия за цялото семейство от 5-степенно меню;

Работещи жени с кариера защото „всичко е въпрос на организация“;

Винаги красиви, с изряден маникюр, прическа и стилно облекло;

Перфектни съпруги, съчетаващи всичко останали дейности, но винаги готови за секс, никога не мрънкащи и никога прекалено изморени или не Дай си Боже „запуснали се“;

Очакванията към жените днес са нереални, а критиките на околните – огромни.

Каквото и да направим като майки все ще срещнем неодобрителни погледи:

Ако кърмим дълго – „до кога ще го кърмиш това дете, то вече има зъби да яде пържоли?“

Ако не кърмим – защо храним детето с тази „химия“ – адаптирано мляко?

Ако се върнем рано на работа – изоставяме си детето „самичко“ в тази лоша институция – яслата;

Ако решим да имаме дълго майчинство – значи не ни се работи и само се мотаем по пейките по цял ден;

Ако често носим на ръце детето си – разглезили сме го;

Ако се налага да го приспиваме – сами сме си виновни, така сме го научили;

Според изследване 85% от майките не чувстват обществена подкрепа за майчинството.

И така, примерите са безкрайни. До какво обаче води всичко това?

• Жената си поставя нереалистично високи цели и после страда и се обвинява когато не успее да ги изпълни;
• Майката се сравнява с другите и страда от фикс-идеята да е съвършена. Ако не се получи смята, че е лоша майка;
• Усещането за провал води до изпушване, отчаяние и депресия;

Как да разберем дали сме попаднали в капана на „перфектната майка“?

Повишена тревожност и нужда от контрол

Постоянното желание за свърхконтрол над детето и силното фокусиране в него определено не са добър знак. Ако често се усещате, че сте като орлица над детето, тревожите се прекалено много за него, не му позволявате нормални за възрастта неща, които връстниците му правят, защото ги намирате за опасни (например да си играе по катерушки), то може да страдате от повишена тревожност. Други знаци са това, че постоянно се питате дали правите всичко както трябва и се обвинявате, че сте лоша майка. Едва ли има нормален родител, който да не се пита понякога дали не греши и да не съжалява за някои неща, които е казал или направил. Това е абсолютно нормално. Постоянното бдене над детето, желанието за контрол над всяка негова стъпка и за перфекционизъм, обаче, излизат извън границите на здравословното. Ако не отделяте време за себе си, не се забавлявате и се стремите да сте перфектни във всичко за да покриете някакви обществени норми, то вредите основно на себе си.

Как стои въпроса с помощта от страна на бабите?

След като жената изпушва, тъй като е поела на крехките си плещи товара на отглеждане на 1-2-3 деца, работа на пълен работен ден и домакинската работа след това, много често срещан съвет е да се потърси помощ от бабите. В което, разбира се, няма нищо лошо, освен ако не си припомним, че бабите са предното поколение „перфектни български майки“, изживели трудно майчинство със свръх очаквания от страна на обществото към тях. До преди няколко години бащите рядко се включваха в активното отглеждане на децата, особено в ранна възраст, както и в домакинската работа. От българската жена се очакваше да върши всичко сама и при проблеми с детето често се чуваше „това дете майка няма ли си?“ Сякаш бащата няма особена роля в отглеждането.

В следствие на това нашите майки също страдат от свръхтревожност и желание за перфекционизъм. Които са предали на нас.

Всъщност, бабите на децата ни, много често, вместо да осъзнаят погрешния модел и да бъдат подкрепа за младите майки, се превръщат в контролиращи и критикуващи баби.

Много често може да чуете:

• „Навремето как ви отгледах без памперси и без пералня? Перях по 3 часа на ден, вие сега нищо не знаете“
• „Колко играчки има сега, забавачници, детски кътове, а по наше време колко трудно се гледаха деца“
• „Лесно е да купуваш готови пюрета и детска кухня, ние се оправяхме сами“ и т.н и т.н.

Всъщност бабите често помагат в битов план, гледат децата, осигуряват малко почивка за майката, но в психоемоционален план, голяма част от тях, вредят. Повишената им тревожност по елементарни ежедневни въпроси като:

защо детето не си е дояло храната;
защо му тече носа;
защо плаче;
докога ще смуче биберон – ще му изкриви зъбите;
кога ще започне да сяда;
защо още не е захранено;
докога ще бъде с памперс;

и т.н. постоянните опити за контрол и очакването от майката да реши всички тези въпроси, всъщност изнервят и натоварват жената, вместо да й помагат.

Затова и много жени предпочитат да си гледат децата сами за да избегнат подобен емоционален товар. Освен това отглеждането на детето от тревожни възрастни, несъмнено ще направи и него тревожно, неуверено и лабилно.

Как да спрем да бъдем „майката, която иска да се справи с всичко“?

Темата е дълга и няма как да се разреши от днес за утре. След като веднъж си дадете сметка за проблема, имате огромни шансове да се справите с него и да живеете живота си пълноценно, без тревожност, нужда от контрол и угризения.

Важно е да осъзнаете, че желанието ви да контролирате всичко и да носите много дини под една мишница, не е проява на лудост от ваша страна, а логична последица от възпитание, обществен натиск и живот, изпълнен със стрес, напрежение и нереално високи очаквания.

Ако тази тревожност се прехвърли върху детето, то ще изпитва прекомерен стрес, който ще се отрази на психиката и имунитетът му. Може да започнат чести боледувания, нощно напикаване, заекване, трудна адаптация в детско заведение, гризане на нокти, проява на инат и непослушание, трудности в училище.

Какво да направите?

Спрете да си казвате, че сте лоша майка!

Перфектни хора няма и със сигурност всички допускаме грешки в отглеждането на децата си. Те ще допуснат други грешки в отглеждането на своите и така колелото се върти. Неизбежно е. Не ви прави лоша майка:

• Това, че сте поръчала пица за вечеря;
• Това, че сте оставили къщата разхвърляна – детето ще помни игрите и споделени емоции с вас, а не чистия под;
• Това, че сте си изпуснали нервите и сте се развикали на детето;
• Това, че понякога искате да останете без детето – едва ли съществува родител, който не е чакал с нетърпение моментът, в който детето ще заспи;
• Това, че разчитате на помощ в отглеждането на децата;
• Това, че детето гледа филмче за да се изкъпете;
• Това, че сте се върнали на работа и сте записали детето на ясла;

Грижете се повече за себе си

Помните ли инструктажа в самолета, когато ви казват да сложите първо своята кислородна маска, а после на тази на детето? Всъщност това важи за почти всички други аспекти. Ако вие не сте здрави, щастливи и пълноценни, как ще се грижите адекватно и ще отгледате щастливи деца? Ясно е, че живота ни се променя с появата на децата и се изискват някои жертви, но издигането им на пиедестал, за сметка на нашите собствени нужди и желания, всъщност им вреди.

Ако имате нужда да оставите детето на някой друг и да излезете – направете го;

Ако искате да се върнете на работа и да пратите детето на ясла – направете го;

Всъщност е много вероятно да откриете, че 2-3 часа прекарани заедно вечер са много по-пълноценни, отколкото цял ден вкъщи с изнервена и отегчена майка.

Спрете да се сравнявате с другите

Да, трудно е, когато сте го правили цял живот, но всъщност не води до нищо добро. Много майки имитират перфектен живот пред другите или в социалните мрежи, но действителността далеч не е такава. Жените трябва да спрем да се съревноваваме една с друга и да започнем да се подкрепяме повече. Не обръщайте внимание на коментари и подмятания, че еди-кое си дете проходило и проговорило, а вашето още не е. Развитието на децата не е състезание и това дали детето ще проходи на 10 или 14 месеца, както и дали ще спи с биберон до 2 годишна възраст, всъщност няма никакво значение и няма да се отрази на бъдещия му живот по никакъв начин!

Спрете да мислите „какво ще кажат хората“

Това е особено трудно защото много поколения сме буквало закърмени с тази фраза. Всъщност каквото и да направите, както и да отглеждате детето си, хората винаги ще намерят какво да кажат. Запитайте се „Защо това ме интересува? Наистина ли ми е важно мнението на другите? Как то влияе на живота ми?“. На хората рядко им пука наистина какви родители сме, но често ни критикуват за да изтъкнат собствения си родителски капацитет. Когато набиеш канчето на някой друг, някак се издигаш в собствените си очи.

Подкрепете другите майки

Винаги когато се стремим към някаква промяна е добре да започнем от себе си. Спомнете си, че много майки се чувстват като вас. И на тях им е трудно и те изпушват и се депресират, но не смеят да си признаят защото не срещат подкрепа. Другия път когато ви се прииска да критикувате някоя майка, помислете, че може да е имала лош ден, да не е спала от седмици, че може би прави всичко по силите си и дори и на вас да не ви изглежда правилно, това е нейният начин да отглежда детето си. Не забравяйте, че всяко дете е отделна вселена и всяко семейство има свой собствен ритъм на живот, свои разбирания и правила и дори и те да не съвпадат с вашите, това не ги прави задължително грешни.

Покажете подкрепа и разбиране вместо критика. Това е повече от достатъчно.