Сънят на бебетата е много по-различен от този на възрастните. Въпреки че новородените и малките деца спят сумарно доста повече от нас за денонощие, те се будят често, а понякога заспиват трудно, въпреки, че са изморени и имат нужда от сън. И при бебетата и при възрастните се редуват фази на дълбок и на повърхностен сън. Само че при бебетата и малките деца периодите с повърхностен сън преобладават и те може да изпитват трудности да навлязат в дълбок сън. Именно тогава бебето може да се събуди, скоро след като е заспало, да плаче, да бъде нервно, тъй като има нужда от още сън, а не успява да заспи.

Цикълът на съня е различен, но повечето деца преминават от повърхностен към дълбок сън около 20 до 60 минути след заспиване. Точно в този момент бебето може да се събуди, но това не означава, че се е наспало. Ако не успее да заспи отново или да премине във фазата на дълбок сън, то вероятно ще бъде раздразнително известно време след събуждане.

Характерна особеност на повърхностния сън е, че при него детето често се размърдва и може да се събуди от всяко нещо, дори от вашите стъпки. Докато във фазата на дълбок сън децата обикновено не се будят от шумове. Това отново е индивидуално, има бебета с „лек“сън, които имат нужда от тишина и спокойствие иначе се будят често.

Лекият сън и повишената чувствителност към шумове и фактори на околната среда най-често е особеност на темперамента и нервната система на конкретното дете, но може да се засили в случаите когато детето е болно, превъзбудено, намира се във фаза на бърз растеж (тогава бебета се будят често да сучат и са по-активни), изпитва физически дискомфорт (например при никнене на зъбче), усвоило е ново умение (да седи седнало, да пълзи, ходи, говори).

Другата важна особеност на бебешкия сън е, че мъника може да има нужда от външна помощ за да заспи – гушкане, сучене, люлеене, возене в количка. При преминаването от повърхностен към дълбок сън, ако бебето се събуди и обстановката не е такава, при която е заспало (например в количката по време на возене), то може да се разстрои и да не успее да заспи отново, тъй като очаква да бъде приспано по същия начин. Това може да е много изтощително за родителя тъй като ако бебето ви има лек сън и често се буди, може да се налага по няколко пъти през деня, а и през нощта да го люлеете на ръце или возите в количка за да заспи отново. Много родители решават, че ще бъдат по настоятелни в стимулирането на самостоятелно заспиване у детето за да не изисква то, често присъствие от тяхна страна, през нощта. При някои деца този подход работи добре, при друго обаче нещата не се получават лесно.

Ако сте открили начин, който помага на бебето ви да заспи(гушкане, носене в слинг, возене в количка, смучене на биберон), не се притеснявайте да го прилагате когато е нужно.Със сигурност детето няма вечно да заспива така. С порастването, постепенно „бебешките“ нужди отпадат една по една и начина на приспиване може да бъде заменен с друг, изискващ по-малко присъствие от ваша страна, до момента, в който детето е готово за самостоятелно заспиване. Освен това с течение на времето, способността на детето да преминава в различните фази на съня, без да се буди, се повишава и така се стига до момент, в който то ще спи цяла нощ без да ви търси.

Какви са причините за трудно заспиване?

Липса на сигурност

Заложено в човешката природа е да можем да се отпуснем и заспим дълбоко в среда, която чувстваме сигурна и защитена. Ако имаме усещането, че ни грози опасност, трудно ще заспим спокойно. Разбира се, тялото ни има жизненоважна нужда от сън и ако прекалено дълго го лишаваме от него, ще дойде момент, в който ще заспим дори и да не се чувстваме сигурни, но ще спим неспокойно, може да сънуваме кошмари и да се събудим по-рано, да не се чувстваме отпочинали, а точно обратното – изнервени и уморени, все едно не сме спали.

По същия начин се чувстват и бебетата. Както вече сме писали, те осъзнават своята безпомощност и инстинктът им подсказва, че не могат да оцелеят без родителите си, което ги кара да търсят тяхното присъствие. Това важи особено силно за моментите на заспиване когато човек има най-голяма нужда от сигурност.

Именно това е причината много деца да бъдат неспокойни и да не могат да заспят когато са оставени сами в креватчетата си и да търсят прегръдките на мама.

Рутината е друг фактор, който също е свързан със сигурността. Създаването на ритуал за заспиване може да помогне много на по-чувствителните и тревожни деца да заспиват по-лесно и да спят по-добре. Това е причината бебета да се привързват към определена играчка и да искат да спят само с нея, да смучат залъгалка, да сучат или да бъде изпълнен точно определен ритуал преди заспиване – например: къпане – пиене на мляко – гушкане – заспиване. След като веднъж се създаде такъв навик, детето ще очаква той да се случва всяка вечер и отсъствието му ще буди безпокойство. Като се замислим това е напълно нормално, ние възрастните, също имаме навици преди заспиване – да гледаме телевизия, да почетем в леглото на нощна лампа и т.н. Ние също не се чувстваме добре и не спим спокойно когато средата ни за сън е нарушена или имаме тревожни мисли – например когато не сме в своето легло, а на гости или на почивка (при много хора това води до дискомфорт и проблеми със съня), когато ни е шумно или когато нещо ни притеснява. Бебета са малки хора, които имат дори още по-голяма нужда от сигурност от нас! Така че не се притеснявайте да откликвате на нуждите на бебето и му създайте приятен и успокояващ ритуал за сън.

Бебето е превъзбудено или преуморено

Да се опитвате да приспите бебе, на което все още не му се спи, най-често ще бъде увенчано с неуспех и ще изнерви и вас и него. Ако обаче изчакате твърде дълго и детето се измори, това също може да има обратен ефект и да доведе до трудно заспиване.

Прекалените емоции дори когато са положителни могат да направят бебето напрегнато и раздразнително.

Повечето бебета са много превъзбудени активни когато усвоят ново умение, например научат се да хващат играчка, да ядат с лъжица, да се обръща, да стоя седнали, да пълзят и т.н. Образно казано детето може да няма търпение да практикува новото умение и да намали съня си за известно време, за сметка на бодърстването. Ако се замислим, отново ще открием, че това се случва и с възрастните и когато на нас ни предстои ново събитие, има важна промяна в ежедневието ни или просто емоциите са ни дошло в повече, сънят ни се влошава и количеството му намалява. След като свикнем с промените или нещата се нормализират, сънят също се връща към нормалното.

Не е нужно да правите нищо специално. Просто изчакайте няколко дни да отмине периода. Осигурете на детето спокойно ежедневие, постарайте се е да е достатъчно ангажирано със стимули когато е будно и го приспивайте по обичайния начин. Опитайте се да не демонстрирате силно раздразнение ако не успее да заспи бързо тъй като това може да го превъзбуди още повече. Ако чувствате, че сте много изморени или изнервени опитайте да не носите детето в слинг или на ръце, а да го приспите в количка, люлка, шезлонг или в креватчето като му предложите биберон и да галите нежно докато заспи. Ако детето е преуморено и изнервено може да минат няколко минути, в които да плаче, но това не бива да ви отказва от опитите за сън. Това е неговия начин да изпусне напрежението и след като поплаче ще заспи. Просто бъдете там и откликвайте на нуждите му.

Физически дискомфорт

Това е още една често срещана причина за трудно заспиване – колики, бебешки рефлукс, обриви, запушен нос, никнене на зъби, изпотяване, прекалено висока или ниска температура в стаята, могат да станат причина за неспокоен сън.

В такъв случай единственото, което може да направите е да установите причината за дискомфорта и да я премахнете ако е възможно.

• Ако детето е болно, използвайте симптоматични средства за отпушване на носа, сваляне на температурата преди сън;
• Може да дадете на бебето чай или капки против колики, да направите масаж на коремчето, да му пуснете бял шум;
• При зъбоникнене използвайте обезболяващи гелове за венци;
• Поддържайте нормална стайна температура от 20-21 градуса, обличайте детето леко с памучни дрехи;
• Слагайте детето да си ляга с чиста пелена;

В периодите на колики, зъбоникнене или вирусна инфекция е възможно детето да се буди по-често от обикновено докато дискомфортът не отмине.

Какво помага най-често за приспиване на бебето?

• Люлеене – возене в количка, легло-люлка, носене на ръце или в слинг;
• Кърмене;
• Даване на залъгалка;
• Заспиване с един от родителите – гушкане, галене докато заспи;
• Съвместно спане с родителите;
• Повиване (първите 3-4 месеца);
• Успокояваща вана преди сън;
• Бял шум – ромолене на вода, звуци на птички, тиха класическа музика;