Захарният диабет е едно от най-честите ендокринни нарушения, при което организмът не може да контролира количеството на захарта в кръвта. В детска възраст основно се среща диабет тип 1, което е автоимунно нарушение, вследствие на което панкреасът не може да произвежда инсулин.

При диабет тип 2 е налице резистеност към действието на инсулина, в резултат, на което се наблюдава инсулинов излишък, но хормонът не може да стигне до клетките и да изиграе важната си роля, което нарушава контрола на кръвната захар. В крайна сметка след години резистентност и засилена продукция на инсулин, панкреасът се изтощава и производството на хормона намалява. Така захарта в кръвта остава висока и се стига до развитието на дибает тип 2.

В детска възраст много по-често се среща диабет тип 1 (около 90% от случаите при деца и юноши се дължат на него). При него имунната система атакува бетаклетките на панкреаса и ги уврежда.

Каква е причината за възникване на диабет тип 1?

Точната причина не е изяснена, а науката продължава да спори дали има отключващ фактор и какъв е той или автоимунната реакция въниква спонтанно и случайно.

Смята се, че генетичните фактори изграя роля за развитието на диабет. Рискът за детето е по-висок ако има родители, брат или сестра с диабет. Счита се също, че някои вирусни инфекции също могат да провокират отключването на автоимунни заболявания. В случая основно се подозират ентеровирусите. Ниско ниво на витамин Д, нарушаването на чревната микрофлора, психическия стрес също могат да окажат влияние на възникването на диабет тип 1.

Кога се проявява детския диабет?

Болестта може да се прояви още в кърмаческа възраст както и в ранното детство и юношество. Най-много случаи се откриват във възрастта 10-15 години, но зачестяват случаите и под 5 годишна възраст.

Какви са симптомите?

• Често уриниране
• Силна жажда и повишен прием на течности
• Загуба на тегло
• Повишен апетит
• Липса на енергия
• Чести инфекции на дихателните пътища, кожата, пикочните пътища
• Промени в настроението
• Проблеми със зрението

Обикновено първите симптоми, които забелязват родителите са силната жажда и честото уриниране. Високите нива на глюкоза в кръвта водят до увеличаване количеството и броя на уриниранията, тъй като тялото се опитва да изхвърли излишната захар чрез урината. Това, от своя страна води до обезводняване на организма и повишена нужда от течности. Апетита може да е запазен или дори повишен, но започва необяснима загуба на тегло.

Ако не се открие навреме, диабетът уврежда много органи и тъкани, общото състояние на детето се влошава и имунитетът спада. Може да се наблюдават чести боледувания, гъбични инфекции на кожата и меките тъкани, бавно зарастване на рани, раздразнителност, влошен сън.

Крайната фаза на декомпенсация на диабета води до натрупване на кетотела в кръвта, които могат да причинят кетоацидоза, което е животозастрашаващо състояние. Симптомите на кетоацидоза са силна отпадналост, гадене, повръщане, коремни болки, ацетонов дъх. Ако не се окаже навременна медицинска помощ може да се стигне до диабетна кома.

При кърмачета процесите могат да се развият по-бързо отколкото при по-големите деца и да доведат до тежка дехидратация.

Ето защо е много важно при първи признаци да се консултирате с лекар и да бъдат направени небходимите изследвания.

Как се поставя диагнозата?

Необхидими са изследвания на кръвта и урината, които ще покажат нивото на глюкоза в кръвта, наличието или липсата й в урината, както и евентуалното наличие на кетотела.

Диагностичните критерии са следните:

• Глюкоза на гладно (поне 8 часа без прием на храна) над 7 mmol/l.
• Глюкоза след хранене или при случайно изследване над 11,1 mmol/l.

При съмнения за захарен диабет родителите следва да се обърнат към личния лекар на детето, който ще ги насочи към изследвания и преглед при специалист.

Какво е лечението?

При диабет тип 1 лечението се провежда с инсулин. Това става чрез специални инсулинови писалки, които инжектират подкожно инсулина. Работата с тях е лесна и удобна, а обождането – безболезнено. Ранното започване на лечение е от изключителна важност за да се избегнат тежки усложнения!

Внасянето на инсулин е ежедневно, а дозата се определя от лекар.

Може ли диабет тип 1 да се излекува напълно и да се спре приемът на инсулин?

Не. При диабет тип 1, заместващото лечение с инсулин е единственият начин за контрол над кръвната захар. При навремнно започнато лечение, правилен хранителен и двигателен режим, е възможно част от клетките на панкреаса да се възстановят, но не в такава степен, че да се спре вносът на инсулин.

Какъв е животът на децата с диабет?

Диабетът е състояние, което изисква добър контрол за да може детето да расте и да се развива оптимално както и да живее нормално. Налага се ежедневен мониторинг на кръвната захар със специални апарати. С напредъка на медицината и технологиите, проследяването на глюкозата и инжектирането на инсулина са максимално улеснени. Родителите на деца с диабет трябва да бъдат обучени относно лечението и проследяването на заболяването.

В началото със сигурност ще сте стресирани, а нещата може да изглеждат страшни и безнадеждни, но с времето грижите за състоянието на детето ще придобият рутинен вид и ще станат част от начина ви на живот. При правилно лечение, диабетът може да бъде компенсиран до такава степен, че децата да водят абсолютно нормален живот – да спортуват, да се забавляват, да имат хобита, да се развиват и да се справят отлично в училище.

Навременното и адекватно лечение ще предпази детето ви от усложненията на диабета!

Децата с диабет могат да посещават неспециализирани детски ясли и градини като е необходимо педагогическия и медицинския персонал да бъде запознат с тяхното състояние.

Хранителният режим на децата с диабет трябва да бъде балансиран и да осигурява прием на всички необхидими белтъчини, мазнини и въглехидрати, важни за рястящия организъм. Храните и напитките, съдържащи бяла кристална захар трябва да се изключат от менюто и да се консумират само в случаи на хипогликемия.

Въглехидратите е добре да идват от храни с нисък или умерен гликемичен индекс, богати на фибри – зеленчуци, плодове, овесени ядки, ръжен хляб, кафяв ориз, киноа, елда, боб, леща. Пшеничните изделия – хляб, макарони, кус-кус, белият ориз, картофите и сладките плодове като банан, грозде, се ограничават без да се спират напълно. Важно е детето да приема достатъчно белтъчини и умерено количество мазнини от млечни продукти, месо, риба, яйца.

Може да получите полезни съвети и изготвяне на меню от диетолог или детски ендокринолог.

Диабет тип 2 при деца и юноши

Захарен диабет тип 2 е типичен за зрялата възраст, но в последните години се наблюдава зачестяване на случаите в детско-юношеска възраст. Осовните причини за неговото възникване са неправилно хранене, съчетано с ниска физическа активост, хормонален дисбаланс, които водят до наднормено тегло. Въпреки, че затлъстяването е основен рисков фактор, то не винаги е налице при децата с диабет тип 2.

Най-често с диабет от втори тип се диагностицират момичета на възраст 12-18 години, въпреки че се среща и при двата пола. Фамилната обремененост играе важна роля, но не е задължителна.

Симптомите на диабет тип 2 са:

• покачване на тегло, особено в областта на талията
• често уриниране
• силна жажда
• сухота в устата и очите
• постоянен глад
• потиснато настроение, раздразнителност, умора
• намален имунитет
• чести гъбични или бактериални инфекции
• хормонален дисбаланс при момичетата – промени в менструалния цикъл, акне

Част от симптомите могат да бъдат сметнати за нормални признаци по време на пубертета и да не им бъде обърнато внимание. При всички случаи покачване на обиколката на талията, често уриниране и повишена жажда, не трябва да бъдат пренебрегвани.

Инсулиновата резистеност предхожда диабет тип 2 и ако се открие и лекува навреме, той може да бъде избегнат. По време на пубертета, повишената секреция на растежен хормон може да доведе до хиперинсулинемия затова и пикът на заболяването е именно в тази възраст. При подходящ хранителен и двигателен режим, тази физиологична хиперинсулинемия се преодолява естествено след пубертета и не води до проблеми.

При предразположени деца обаче в съчетание с фактори на околната среда и начин на живот се стига до тежка инуслинова резистеност, която не бива преодоляна и се нарушава глюкозния баланс.

Основните причини за развитие на дибает тип 2 са повишения калориен прием, прекаляването с бързи въглехидрати (сладкиши, хляб, газирани напитки), обездвижването, хормонален дисбаланс по време на пубертета.

Като рискови фактори се посочват: женски пол, фамилна анамнеза за диабет, гестационен диабет при майката по време на бременността, изкуствено хранене още от раждането.

Диагнозата се потвърждава при измерване на кръвна глюкоза на гладно и 2 часа след храна или чрез ОГТТ. ОГТТ не се провежда при диагностициране на диабет с повишена кръвна глюкоза на гладно.

Около 85% от децата са с наднормено тегло в момента на диагностициране. Необходими са кръвни и ехографски изследвания за да се изключат възможни усложнения на нелекувания диабет като очни проблеми, засягане на нервите и кръвоносните съдове, да се провери функцията на щитовидната жлеза и бъбреците.

Лечението се провежда чрез медикаменти, диета и физическа активност и има за цел поддържане на добър контрол на кръвната захар и избягване на късните усложнения на диабета. Важно е да се уточнят причините за затлъстяването и да се отстранят. Диетата трябва да бъде здравословна и балансирана като се избягват бързите въглехидрати. Изключително важен е двигателния режим.

Медикаментозното лечение се провежда основно с метформин. В някои случаи може да се налага временно или постоянно включване на инсулин, в зависимост от стойностите на кръвната захар, инсулиновата секреция и наличните усложнения.

Хранителни добавки могат да се включат по преценка на лекар.

Профилактика на диабет тип 2:

• Стриктен контрол на кръвната захар на майката по време на бременността
• Кърмене поне в първите 3 месеца след раждането
• Здравословно хранене с избягване на трансмазнини и захари
• Поддръжане на добра физическа активност
• Осигуряване на достатъчно сън
• Проследяване нивото на витамин Д
• Ранен скриниг при деца с наднормено тегло и фамилна обремененост