Един от най-трудните периоди за голяма част от родителите е т.нар. „бебешки пубертет“, който настъпва на около 2 годишна възраст и продължава до навършване на 4-5 години.

Това е период, през който детето отстоява себе си, често се „инати“, отказва да съдейства на родителите, отговорът на почти всичко е „НЕ“ и „НЯМА“ и обикновени ежедневни дейности като обличане, къпане, излизане се превръщат в битка между вас и малкото човече, което сякаш си е поставило за цел да изпробвай до край границите на търпението ви.

Моментът, в който детето за първи път ще назове „Аз“ и ще започне да говори за себе си в първо лице, единствено число, е началото на неговото осъзнаване като отделна личност. Съществува пряка силна връзка между формирането на „Аз“ и думата „не“. Това да имаш право да откажеш нещо, което не искаш означава, че ти имаш власт над себе си и тялото си, каквато трябва да притежава всеки човек.

Думичката „не“ често се превръща в любима на децата на 2-3 годишна възраст. Много майки ще потвърдят, че детето им е започнало да казва „не“ преди „да“ или че го казва за всичко, дори и за неща, които иска.

Растейки, детето съзрява и постепенно разбира, че е отделна личност от мама със собствено тяло, което може да контролира, със свои потребности, желания и чувства. Отричайки всичко, то се опитва да каже:

„Аз съм различен човек от теб и искам различни неща. Искам да постигам нещата по мой начин, дори и ти да ми казваш, че е грешен.“

В очите на родителя отказът е неподчинение, демонстрация, провокация, които целят кавга. За детето обаче отказът е начинът да отстоява собственото си „Аз“. Проблемите много често се засилват и от факта, че детето все още е неспособно да се справи само с нещата, които иска, което допълнително увеличава напрежението.

Макар и рядко се срещат и друг тип деца – такива, които почти никога не казват „не“. Не се тръшкат, не изпадат в истерия когато им откажат нещо, не противоречат на родителите си. Точно те, често провокират завист у майките, които ги определят като много кротки и послушни.

Защо това би могло да е проблем?

Отказът на желанието на родителите и налагането на своето мнение е пътят към израстването и съзряването на детето като отделна личност. Опитите да му забраним да казва „не“ чрез заплахи, наказания или правейки се на обидени всъщност са опити да го подчиним, което му пречи да се превърне в самоуверена и независима личност.

Някои по-плахи и неуверени деца не успяват да понесат негативната родителска реакция и спират да казват „не“. До какво води това в дългосрочен план:

• Плахост и неувереност в ситуации извън дома;
• Непрекъснато съобразяване с чуждите желания и потребности, пренебрегване на себе си;
• Необходимост от родителска подкрепа дори по дребни незначителни поводи до късна възраст;
• Липса на собствено мнение или страх от изразяването му;
• Невъзможност за взимане на самостоятелно решение;
• Неумение на детето да се защити в различни социални ситуации;
• Подчинение на възрастен, възприет като авторитет;

Както вече се досещате всичко това води до много негативни емоции за детето и семейството и се отразява на живота му като възрастен.

За да избегнем подобни проблеми е важно да дадем на детето свободата да отказва.

Как да постъпим?

Нужно е да бъдете търпеливи и да подходите с разбиране, колкото и да е трудно. Важно е да запомните, че умението да казваме „не“ се учи още в детството и е от особено значение през целия ни живот. Приемете емоцията на детето и го оставете да я изживее. Всеки има право да я ядосан, тъжен, разочарован и да изразява това както умее. Разбира се, без да наранява другите.

• Избягвайте да поставяте задачи на детето или забрани в момент, в който е преуморено, спи му се, гладно е или болно. Децата са по-склонни да ни съдействат когато се чувстват добре емоционално и физически. Умореното дете лесно може да изпадне в истерия от дребни, на пръв поглед, дейности. За целта е важно да осигурите добър режим на хранене, сън, бодърстване и игра на детето.
• Ограничете консумацията на захар и играта с електронни устройства, тъй като те допълнително изнервят детето и провокират нападателно поведение.
• Уважавайте чувствата и позицията на детето
  Време е да си тръгвате от площадката, но детето казва „не“ и не слиза от люлката? Вместо просто да го грабнете, да го сложите в количката и да плаче истерично през целия път, опитайте да валидирате чувствата му и да покажете разбиране. Смъкнете го от люлката, заведете го на пейка, далеч от хората, гушнете го и му кажете „Разбирам, че не ти се тръгва от площадката. Много е трудно да спреш да правиш нещо забавно. Но стана време за обяд. Утре ще излезем пак“.
• Ограничете вашата употреба на „не“
  Нали знаете приказката „до 5 годишен мислех, че се казвам „недей““. Постоянните забрани, наставления и наказания карат детето да изпада в отбранителен режим, а най-лесния начин да направи това е да започне да отказва всичко, за което го помолите. Помислете кои битки си струват наистина и забранявайте само опасни и много вредни неща. Не реагирайте първосигнално с „не“ на повечето от нещата, които детето поиска.
• Обяснете защо не може
  „Защото така казах“ не е добър отговор. Това може да стане причина често да срещате отпор. Опитайте с „трябва да си лягаме защото стана късно и утре сутринта ще ни се спи“, „трябва да си измиеш зъбите за да са здрави и да не се развалят“, „не може да пресечеш сам улицата защото минават коли“ и т.н.
• Давайте на детето избор
  Давайте на детето максималната свобода, която неговата възраст позволява. Питайте го дали иска синята или бялата тениска, омлета със сирене или с кашкавал и т.н. Оставете го да взема решения, които са в компетенцията му и да избира от т.нар „контролиран избор“, при който вие сте подготвили предварително няколко варианта.
• Не го приемайте лично
  Запомнете, че детето не реагира с отказ само за да ви дразни и ядосва. Това е неговия начин да отстоява себе си и да покаже, че има мнение. Това е нормален период, през който преминават децата и че да казваш „не“ е здравословно.