Децата имат способността да ни изкарват от кожата ни, при това се справят доста успешно. Много родители не издържат на детските истерии и непослушание и в опита си да контролират ситуацията прибягват до викове или физически наказания. А именно последните са сигнал точно за това, че сте изпуснали контрола... На собствените си нерви.

Какво всъщност научават децата от шамарите?

Силният винаги има право

Ако сте физически по-силен може да се налагате над останалите и да им показвате, че не са прави, прибягвайки до крясъци или физически наказания. Това ли е наистина урока, който искате да предадете на детето си? Не забравяйте, че след няколко години то може да е по-силно от вас. Физическото превъзходство не е вечно и ако не сте успели да възпитате детето си в това да ви уважава и сътрудничи, след време методът ви ще спре да работи във ваша полза. Освен това детето може да реши, че има право да удря и тормози всички, които са по-слаби от него.

Големите могат да бият малките

Подобно на горния пример, използвайки превъзходството си, учите детето на това, че всички по-големи от него могат да го набият както и че самото то има право да посяга на по-малките. Абсолютно противоречиво е, че някои родители използват шамари за да накажат детето затова, че е ударило друго дете. Агресията не се тушира с агресия!

Проблемите се решават с жестокост

„Не правиш, това което искам, затова те удрям“. До какво води подобно послание? Че всеки проблем може да бъде решен със сила? Че когато си жесток другите те слушат и ти се подчиняват? Че когато не правиш, това което се иска от теб, някой по-силен може да те набие?

Не можеш да имаш доверие на никого

Какво се случва в съзнанието ти когато най-близките ти и скъпи хора те бият? На кого можеш да се довериш въобще? Шамарите дори когато са рядкост унижават детето и подкопават доверието му към нас. Никое дете не заслужава да се чувства само и необичайно, израствайки в агресивна и враждебна среда, в която ако стъпиш накриво, биваш порицан и наказан физически.

Родителите не заслужават уважение

Изпускането на нервите, изразяващо се във викове и шамари, не ви придава авторитет и не води до това децата да ви се възхищават и да ви слушат повече. Точно обратното. Вие бихте ли уважавали човек, който крещи истерично и губи контрол над поведението си? Бихте ли му подражавали? Искате ли да приличате на него? Е, същото е и с децата ви.

Шамарът е с добри намерения

Това е една от най-страшните последици от физическите наказания. Посланието, което детето получава „Мама ме бие защото ме обича и иска най-доброто за мен. Аз не слушам затова получих шамар за да си науча урока“. Детето научава, че близките ни хора имат право да ни посягат с „добри намерения“. Това означава, че приятелите в училище или партньорите ни също може да ни наказват по подобен начин когато поведението ни не им допада. Как ще обясните на детето си, че никой няма право да го бие ако самите вие го правите? Тялото ни е неприкосновено и това е здравословна мисъл, с която трябва да свикнем от малки. Със сигурност не искате децата ви да се превърнат в жертва или насилник един ден.

По-добре да излъжеш

Детето бързо се начува, че за да избегне виковете или физическото наказание, трябва да лъже. Трудно ще го убедите да ви има доверие и да споделя ако знае, че после ще бъде наказано.

Как да се справим?

Да, трудно е. Децата са капризни, мрънкат, тръшкат се, изпробват граници, правят напук понякога. Но запомнете, че шамарите и крясъците не работят във ваша полза! Дори да постигнете временно послушание от страна на детето, това няма да е защото е разбрало грешката си и защото ви уважава, а защото го е страх от вас!

Признайте проблема пред себе си и потърсете помощ

Не е срамно да се обърнете към психолог ако не можете да се справите сами. Никой не е се е родил научен и няма перфектни родители. Ако самите вие сте били възпитавани с шамари или сте имали трудно детство може да не успеете да се справите със собствените си емоции без странична помощ.

Поздравете се за успеха си

Бъдете горди, че сте избрали пътят на положителното възпитание, основано на уважение, емпатия и търпение. Отбелязвайте позитивните промени в поведението си и знайте, че всяка малка крачка е важна.

Припомняйте си крайната цел

Каква е тя? Да отгледаме щастливи деца, способни да се справят с предизвикателствата на живота. Да, това е смисълът на родителството, а не да създадем смачкани психически същества, които се страхуват от нас и ни се подчиняват. Затова когато ви се прииска да санкционирате лошото поведение с крясъци и шамари се замислете на какво ще научите детето си и това ли искате наистина?