Дори и най-информираните и старателни родители допускат грешки в общуването и възпитанието на децата и това е напълно нормално. Добрите намерения не винаги водят до добри резултати, ако не са съчетани с правилния подход.

Не проявяваме гъвкавост

Всяко правило си има изключения и това важи с пълна сила при възпитанието. Да проявяваме последователност е много важно за да могат децата да знаят какво очакваме от тях във всеки един момент. Фанатичното следване на установените правила и тоталния отказ да направите изключение обаче, е по-скоро грешен подход. На моменти може да позволите на детето да наруши установения ред с някое незначително прегрешение и да си затворите очите за дребно нарушение на правилата с цел даване на повече свобода и показване на емпатия.

Използваме наказанията като основен метод за възпитание

Основната ни цел като родители не е да наказваме всяко прегрешение незабавно. Всъщност, същинската цел е да научим детето как да живее добре и да се впише в обществото. Много често когато децата ни „се качат на главата“ забравяме тази цел, търпението ни се изчерпва и превръщаме наказанията в основен модел на възпитание, което не води до нищо добро. Когато възникне конфликтна ситуация и ви се прииска да заплашите детето с поредната санкция, опитайте да се успокоите и помислете за креативен и уравновесен начин, по който може да му предадете необходимия урок без да прибягвате до наказания.

Имаме твърде високи очаквания

Всъщност основната причина за конфликти между родители и деца и неудовлетвореност са именно нереалистичните очаквания. Понякога надценяваме способността на детето да контролира емоциите и поведението си и да взима правилните решения. Не преценяваме добре неговата емоционална зрялост и очакваме да се държи като възрастен. Запомнете – дори за вас дадено последствие да изглежда логично и предвидимо, за детето нещата не стоят така. Способността да се поставим на неговото място и да му обясним грешката без да го съдим твърде строго е в основата на емоционалната зрялост.

Детето не чувства подкрепа и разбиране

Напълно възможно е да възпитаваме децата си любящо и подкрепящо като същевременно поставяме граници. Не подценявайте силата на благия тон във възпитанието. Ако искате детето да ви съдейства, очертайте ясни правила и ги съчетайте с разбиране, топлота и състрадание. Вие също бихте били по-склонни да изпълните нечия молба ако е поднесена спокойно и с уважение, отколкото като грубо нареждане.

Пренебрегваме чувствата на детето

В нашия живот като възрастни, детските преживявания и проблеми често изглеждат незначителни. За детето обаче нещата не стоят така. Избягвайте да омаловажавате чувствата на детето и никога не му се подигравайте заради емоциите, които изпитва. Фрази от сорта на „Какво толкова е станало?“ „Как може да плачеш за такава дреболия?“, „Преиграваш“, „Държиш се като бебе“ и т.н. определят емоциите на детето като незначителни и го нараняват. Как ще се почувствате ако някой ви каже това в момент, в който вие сте разстроени и търсите подкрепа? Дори за вас дадена случка да изглежда нелепа, за детето тя е значима затова подходете с емпатия и не бързайте с критиките.

Караме се на детето когато е разстроено

Ако детето реагира с емоционален изблик и отказва да съдейства е напълно безсмислено да правим опити за диалог с него преди да се успокои. Още по-безсмислено е да крещим в опитите си да му се скараме и да го надвикаме. Изчакайте докато кризата отмине като използвате невербална комуникация – прегърнете детето, погалете го, усмихнете се, кимайте или просто търпеливо почакайте да се успокои. След това обсъдете ситуацията когато то отново е готово да ви слуша.

Обръщаме повече внимание на поведението, а не на причините за него

Да наказвате лошото поведение без да се запитате от какво е провокирано е като да лекувате симптомите, а не основното заболяване т.е. ефектът ще е спорен и краткосрочен. Неприемливото поведение има причина и ако тя не се отстрани, то ще продължи въпреки опитите ви да го потушите.

Не позволяваме на детето да изпитва отрицателни чувства

Много родители реагират твърде бурно когато детето изпитва отрицателни емоции. Някои правят опити да го разсейват и бързат да го развеселят, друго го критикуват или му се присмиват. А всъщност да се ядосаме, разстроим, разплачем или огорчим са съвсем нормални човешки емоции и не бива да внушаваме на детето, че не може да ги изпитва. За всеки човек е важно да знае, че има подкрепа и разбиране от най-близките си във всяка възможна ситуация. Не учете детето да потиска емоциите си, а му помогнете да ги изживее.

Реагираме прекалено остро

Когато сме твърде строги, детето не обръща толкова внимание на своето поведение, а се концентрира върху нашата остра реакция, мислейки колко сме несправедливи към него. Нормална защитна реакция на човек е да се отбранява когато го нападат и да оправдава своите действия. Ако обаче реагираме спокойно без да преувеличаваме проблема, даваме възможност на детето да осмисли действията си и да разбере в какво наистина е сгрешило без да го афектираме и да предизвикваме агресия и отбранително поведение.

Не се извиняваме за грешките си

Как искаме да научим детето на емпатия и уважение, ако не ги проявяваме към него? Колкото и да се стараем няма как винаги да реагираме по най-правилния начин. Понякога ще сме емоционално незрели, ще си изпускаме нервите, ще допускаме грешки. Важното е обаче да ги признаем и да се извиним. Така подобряваме емоционалната си връзка с детето и го учим на ценното умение да носи отговорност за действията си и да има способността да си признае грешките.

Борба за надмощие

В опитите си да накараме детето да ни слуша на всяка цена, често започваме ненужна битка за надмощие, в която всички са губещи. Избягвайте да проявявате безкомпромисност и бъдете готови за преговори. Това не е признак за слабост, а уважение към детето и неговите желания. Не употребявайте фрази като „Защото така казах“, тъй като тяхното послание е „тук аз определям правилата, а ти изпълняваш“. Подобни изрази демонстрират сурово и студено отношение, с което трудно ще спечелите детето на своя страна.

Не даваме свобода на детето

Детето трябва да получава независимост спрямо възрастта си за да израстен като самостоятелен и уверен човек. Давайте му възможност за избор винаги когато ситуацията позволява това. Не вършете вместо него неща, с които то може да се справи само. Вместо да го обличате сутрин защото бързате, просто станете по-рано, така че да има време да се облече само.

Не им позволяваме да ни възразяват

Карайки децата безусловно да слушат възрастните, всъщност ги учим да не отстояват мнението си, да не спорят когато не са съгласни и да се подчиняват. Разбира се, да слушаш родителите си е важно, но не позволявайки на детето да се договаря, всъщност можем да създадем неуверен възрастен, който не смее да спори и се подчинява безусловно на другите.