Когато детето започне да пълзи, а малко след това проходи, родителите са изправени пред ново предизвикателство – да предпазят малчугана от опасните неща, които ни заобикалят. Вкъщи можем да обезопасим средата сравнително лесно, но навън нещата стоят по друг начин.

Тъй като обикновено забранените неща са най-примамливи, малкия откривател често реагира с рев и тръшкане на вашите опити да го предпазите от удар, бъркане в контакта или хапване на камъчета от улицата…

Как да насочваме детското поведение в правилната посока без да спираме ентусиазма на детето да се развива и без да нарушаваме неговото естествено любопитство?

Как да останем хладнокръвни и да не повишаваме тон когато малкото човече се тръшка за пореден път?

Отвличане на вниманието

Методът на отвличане на вниманието е особено ефективен в ранна детска възраст, тъй като в този период почти всичко от заобикалящата ни среда е интересно за детето и то лесно може да бъде отклонено в друга посока.

Обяснете кратко и ясно защо това, което иска детето не може да се случи

Преди да отвлечете вниманието на детето, обяснете му с разбираеми думи защо това, което иска е опасно и няма как да стане. Не се впускайте в дълги обяснение защото след второто изречение то вече няма да ви слуша.

Не пропускайте тази стъпка, мислейки че детето е твърде малко и няма да ви разбере. То трябва да знае, че опасното поведение води до негативни последици. Няма как да започне да разбира и спазва правилата, ако вие не го научите как функционира света и как трябва да се държим в различни ситуации. Ако всеки път когато детето посегне към нещо забранено или иска да пресече само улицата, вие казвате просто „НЕ“, то няма как да разбере, че това, което иска е опасно и остава с усещането, че нещо желано му е забранено без да знае защо. Това често поражда инат и гняв.

Предложете алтернатива

Когато не позволявате на детето да вземе опасен предмет, а не предлагате алтернатива, то продължава да мисли за него и да настоява да го получи. Така напрежението нараства, малчугана започва да се тръшка, а вие се изнервяте. Ако насочите мислите му в друга посока, много скоро то спира да настоява за това, което не може да получи.

Останете спокойни, но твърди

Може би си мислите, че ако веднъж позволите на детето да направи това, което много иска под ваш надзор (разбира се без да застрашава живота си), то ще е доволно и ще спре да настоява да го прави отново. Често обаче се оказва точно обратното. Детето си мисли, че щом веднъж сте му позволили значи ще поддадете и втори път и молбите и мрънкането му стават още по-настоятелни. Ако този път кажете „НЕ“ детето реагира бурно, тръшка се и плаче и не може да разбере защо веднъж позволявате дадено действие, а друг път – не. Последователността е едно от основните правила във възпитанието.

Запазването на спокойствие и твърдост може да е особено трудно в моменти, в които детето плаче и се инати за стотен път днес за нещо забранено. Не го приемайте лично. Детето няма за цел да ви вгорчи живота или да ви прави на пук, а просто опознава света, не знае кое е правилно и кое – не и иска да опита от всичко. Любопитството е естествено заложено в нас и прекалените ограничения в детска възраст могат да го потиснат. Затова и забраните трябва да бъдат разумни и да се отнасят само до неща, които са наистина опасни и неприемливи.

Много хора смятат, че методът на отвличане на вниманието и предлагането на алтернативи ще разглезят детето и то ще свикне някой постоянно да го забавлява и няма да може да приема отказ. Затова предпочитат строго да го възпитават кое е правилно и кое – не и да го оставят да плаче в някои ситуации.

След една определена възраст в това има резон. Три-четири годишното дете вече добре знае кое е забранено и ако въпреки това иска да го прави за да тества колко твърди са правилата, наистина е достатъчно да кажете просто и ясно „НЕ“ и да го оставите само да се справи с емоциите си.

Едно туко що проходило дете обаче все още няма емоционалния капацитет да се контролира, освен това не осъзнава защо не може да направи дадено действие. То чувства, че го ограничавате, но все още не разбира защо и единствената реакция, която му идва на ум е да се разплаче или да изрази недоволството си чрез мрънкане, лягане на земята, ритане, дори агресивни прояви като хапане, скубане. Затова е важно със спокоен, но твърд тон да обяснявате защо дадено нещо е опасно, след което да предложите алтернатива, която ще ви спести гневните изблици и взаимното напрежение. Постепенно този процес спира и детето само се научава да насочва вниманието си в друга посока.