Разхвърляната детска стая е обичайна и нормална гледка, а подреждането ѝ несъмнено е трудоемко и досадно. Ако нас, възрастните, хаосът и безпорядъка ни дразнят, при децата това чувство не е развито и за тях подреждането е трудно и неразбираемо занимание. От друга страна обаче, детството е важен период за изграждане на основни навици както и за формиране на вкуса и усета към естетиката и реда.

Кога да започнем да учим детето на ред?

Още на около 1.5-2 годишна възраст можем да започнем да учим детето да подрежда, но под формата на игра. Например: „Я да видим колко кубчета може да събереш в тази кутия? Хей, виж колко са много! Браво на теб!“. На тази възраст може да започнете да учите детето да сортира различни предмети – например дълги и къси моливи, малки и големи кубчета и т.н. Това развива въображението и е чудесна стъпка към придобиването на усещане за ред и естетика.

Подреждайте играчките в присъствието на детето и го помолете да ви помогне като ви подава някои от тях. Определете място за всяко нещо в детската стая и когато приключите употребата на даден предмет го слагайте на мястото му, коментирайки с детето: „Ето, прочетохме приказката, сега да я сложим при останалите книжки“.

Нереалистично е обаче да очаквате и изисквате от детето да подрежда само вещите си преди навършване на 3 годишна възраст.

Как да научим детето да подрежда?

Личен пример

Както за много други умения и навици, най-лесния начин да научим детето да подрежда е като дадем личен пример. Отначало подреждаме заедно, като ние вършим по-голямата част от работата и насърчаваме детето да ни помага. Малчуганите обикновено изпитват интерес към домакинската работа и с радост се включват в нея, освен ако не ги карате насила. Не прилагайте заплахи и наказания и не превръщайте подреждането на стаята в неприятно задължение. Започнете да подреждате и помолете детето да се включи с дребна и конкретна задача „Ще сложиш ли „Пепеляшка“ при останалите книжки?“ „Хайде, прибери Мечо на мястото му защото лягаме да спим“.

Детето наблюдава начина, по който вие се отнасяте към собствените си вещи. Ако навсякъде у вас цари безпорядък няма как да очаквате, че то ще бъде подредено. Оставяйте всяко нещо на мястото му, след като спрете да го използвате и обяснете на детето защо това е нужно. Определено прибирането ще бъде много по-лесно, ако щом спре да играе с дадена играчка я сложи на мястото ѝ и тогава вземе следващата. Например: „Хайде прибери моливите и книжката и тогава извади пластелина“.

Естествените последици

Ефектът на естествените последици е много полезен във възпитанието и създаването на навици. След 3 годишна възраст детето вече е способно да направи причинно-следствена връзка и да осъзнае резултатът от дадени свои действия. Като за начало можем да използваме естествените последици като обясним и покажем на детето, че вещите трябва да се оставят по местата за да не ги загубим и да ги открием лесно след това. Например: „Ако оставиш картата на мястото ѝ в кутията, утре ще я откриеш лесно и ще можеш пак да играеш с нея.“ Ако детето захвърли играчката на друго място, не я прибирайте. Оставете го да я търси и да разбере, че неприбраните вещи не са на очакваните места след това. Разбира се, малчугана вероятно ще се разплаче и ще иска да потърсите играчката му, но не го правете. Нека изпита дискомфорта от решението си да не подрежда. Обяснете му, че ако беше оставил картата на правилното място сега щеше да я намери лесно и бързо.

Обяснете на детето, че ако играчките са разпилени по пода, някой може да ги настъпи и да се счупят. Ако думите не действат, стъпете небрежно върху някоя играчка и я оставете да пострада. Ще пожертвате играчка, но пък детето ще разбере естествената последица от отказа си да подрежда.

Ако играчките са навсякъде – по дивана, леглото, пода и т.н. и детето отказва да ги прибере, кажете му, че не можете да седнете/легнете върху играчки и че ще ги махнете за да не пречат. Съберете ги, но не ги оставяйте при другите детски играчки, а на недостъпно за детето място. Когато ги поиска, обяснете му, че сте ги махнали защото са били разхвърляни и то е отказало да ги прибере. Със сигурност това ще доведе до силно недоволство у детето, но ако останете последователни в действията си, то много скоро ще схване ефектът на естествените последици и ще си даде сметка, че ако иска да има играчки, трябва да ги прибира.

Съчетайте с нещо приятно

Предложете на детето да прибере играчките си вечер, докато вие му четете приказка. Или пък пуснете любима музика. Подреждането може да се превърне в приятен ритуал преди подготовката за лягане, а не в досадно задължение.

Тематични кутии

Поддържането на реда е по-лесно ако всеки предмет си има място. Направете кутия за плюшени играчки, друга за колички, трета за приспособления за рисуване, друга за пъзели и т.н. По този начин детето лесно ще намира играчките си и ще се ориентира къде да ги остави след употреба.

Давайте конкретни задачи

Ако кажете на 4 годишно „Подреди си стаята“ е много вероятно да срещнете отпор. Затова опитайте с „Прибери количките в голямата кутия. Тя е техния гараж за през нощта“.

Без награди и наказания

Не давайте на детето награда за това, че е подредило стаята си. То трябва да научи, че всички членове на семейството отговарят за домакинската работа и че всеки е длъжен да се грижи за собствените си вещи и наградата за това е чистия и уютен дом. Не го наказвайте всеки път щом откаже да си подреди стаята, тъй като ще превърнете подреждането в неприятно задължение и ще срещате отпор занапред. Достатъчно е детето да изпита ефекта на естествените последици и само да разбере защо е важно да се грижи за вещите си.