Справянето с детската истерия е едно от най-изнервящите предизвикателства пред почти всеки родител. Добрата новина е, че избухванията са нормален процес в съзряването и израстването на детето, което тепърва се учи как да изразява емоциите си.

Това, че синът ми пищи в магазина защото не му давам да събори всички рамки със снимки от рафта, не означава, че съм ужасен родител или че той е нетърпимо и невъзпитано дете.

Един от най-успешните начини да разрешите даден проблем е да промените начина, по който гледате на него. Вместо да реагирате остро на избухванията и да си изпускате нервите, приемете ги като нормален процес, който скоро ще отмине. Те са опит на детето да комуникира с вас, да изрази чувствата си, да покаже недоволството си. Да, лош начин, но то просто още не познава друг.

Децата нямат достатъчно добър контрол над импулсите си и тепърва започват да развиват вербалните си умения. Едно три годишно просто не е достатъчно зряло за да изрази спокойно, с думи, какво иска и избухването е неговия начин да ви покаже, че не е съгласно с вас.

Как да запазим самообладание по време на детското тръшкане?

Не го приемайте лично

То наистина не е лично. Детето няма за цел да ви изложи или вбеси. Макар че постига този ефект, то не го прави умишлено. Просто опитва да покаже недоволството си, но по неподходящ начин. Дори на възрастните понякога ни е трудно да прикрием гнева си или пък да го изразим спокойно без да обидим или нараним отсрещната страна. Как очакваме от едно дете с незряла нервна система да успее да сдържи емоциите си и да не избухне? Детето не ви наказва или манипулира, макар и да изглежда така. Не забравяйте, че вие сте неговия пример за подражание и ако вие не успеете да сдържите емоцията си и избухнете, няма как да очаквате от него да се научи да го прави.

Не бъдете съдии

Първото, което ви идва на ум сигурно е да осъдите детската постъпка. Да се скарате на детето и да му кажете, че ОТНОВО ви е изложило и ядосало. Вместо това опитайте да наблюдавате поведението му, да валидирате чувствата му и да зададете граници. Например: „Ти наистина не искаше да спреш да играеш за да отидем да сменим памперса. Трудно е да спреш да правиш нещо забавно, разбирам, че си раздразнен“. Показвайки на детето, че разбирате и уважавате неговите чувства му помагате по-бързо да се успокои и му показвате какво е емпатия.

Не пришпорвайте процеса

Не е лесно детето ти да пищи, да се въргаля по земята и да те дърпа за панталона, а ти да запазиш хладнокръвие. Нормално е да ти се иска тази сцена да спре на мига. За съжаление, много често опитите да прекратите истерията чрез каране или пък успокояване на детето всъщност имат обратен ефект. Просто приемете, че детето е разстроено и му трябва време да се успокои.

Помогнете на детето да се справи с емоцията

Много родители игнорират истериите на детето с надеждата когато то види, че не му се обръща внимание да спре да се тръшка и плаче. Това в голяма част от случаите работи, но детето не винаги е в състояние да се бори само със силната емоция и понякога му е нужна малко помощ за да се овладее. Когато детето загуби самообладание опитайте да го заведете на някое тихо място и го оставете да излее емоциите си без да го разсейвате или пришпорвате да спре да плаче.

Обяснете му, че разбирате колко е разстроено и сте до него. Не правете компромис с това, което сте забранили и заради, което детето плаче. То има нужда да разбере, че чувствата му са важни и вие ги уважавате, но въпреки това няма как винаги да получим това, което искаме. Имаме право да сме разстроени и гневни, но трябва да се научим да го изразяваме по подходящ начин.

Не наказвайте чувствата

Не казвайте на детето, че чувствата му са неприемливи и грешни. То не е виновно, че се е ядосало и не бива да се чувства лошо заради това. Целта ни не е да възпитаме деца, които никога не се ядосват и нямат собствено мнение, а да изградим устойчиви деца, които понасят стреса и разочарованията от живота без да губят самообладание. Приемането на силните емоции е първата стъпка към справянето с тях. Валидирайте чувствата без укор. Например вместо да кажете „Стига си ревал за дреболии, кога ще започнеш да слушаш?“, опитайте с „Разбирам, че си ядосан защото не ти се тръгва от площадката, но стана време за вечеря“.

Придържайте се към установените граници на приемливо поведение, но гледайте да не осъждате чувствата на детето. Всички имаме право да изпитваме негативни емоции и учейки детето да ги потиска и наказвайки го когато ги изразява, всъщност създавате предпоставки за проблеми в бъдеще като неувереност, трудно справяне с емоциите, ниско самочувствие, трудно вземане на решения в напрегнати ситуации.

Източник