Агресивното поведение се среща често при малки деца и в повечето случаи отшумява бързо и лесно след навременна реакция на родителя. При някои деца обаче това може да стане тенденциознно поведение и изкореняването му да бъде по-трудно отколкото сме очаквали.

Във възрастта между 1 и 4 години детето расте много интензивно, не само физически, но и ментално и емоционално. То усвоява много нови умения, опознава света и околните и понякога се претоварва от всички нови чувства, които изпитва. Много често силното желание да направи нещо (да проходи, да се покатери на високо, да получи даден предмет), изпреварва неговите моменти възможности и това събужда у него раздразнение и гняв.

Освен това на тази възраст децата все още нямат ясно изградена представа за „мое-твое“, затова третират вещите на другите (например играчките на площадката) като свои. Поради незрялата нервна система и все още недоразвитите емоционални способности, детето не знае какво е търпение, толерантност, съобразителност и иска играчката сега и веднага. Съответно когато не получи това, което иска, то изживява негативната си емоция чрез плач, тръшкане или агресивни прояви към другите като хапане, удряне, скубане.

При малкото дете липсват умения за самоконтрол и рационално мислене относно последиците от действията му т.е. то действа първосигнално, което е типично за първите 3 години от живота.

Означава ли това да оставим детето да проявява агресия докато израсте този период?

Не, разбира се. На пръв поглед безобидната агресия на 2 годишно лесно може да се превърне в сериозен проблем ако не вземем мерки веднага.

Удряйки друго дете на пързалката, малчугана изпробва различни алтернативи за справяне с проблемна ситуация, опити за налагане на своето и тества до къде се простират границите на обществено приемливо поведение. Ако никой възрастен не реагира, това означава, че нищо лошо не се е случило, агресивното поведение не е провокирало ответна реакция и може да бъде повторено. Задължение на родителя е веднага да прекрати агресивното поведение!

Как да реагираме когато детето ни удря другите деца?

Действайте бързо

Агресивното поведение трябва да бъде прекратено още в зародиш. Когато става дума за нараняване и посягане на друго живо същество всякакви компромиси са недопустими.
Макар в най-ранна възраст агресията да е все още неосъзната и нецеленасочена, детето трябва възможно най-бързо да разбере, че прави нещо лошо.

Първо се обърнете към „жертвата“ – попитайте удареното дете как е, боли ли го нещо. Така вашето дете ще разбере, че посягането не го прави автоматично център на вниманието и може да загуби интерес да удря занапред. След това отстранете детето си от ситуацията за кратко – например вземете го при вас на пейката за 4-5 минути докато се успокои.

Ударът е израз на негативната емоция, която е изпитало детето. Това е просто неправилен начин за справяне с тази емоция, понеже то все още не познава друг.

Дайте му да разбере, че осъзнавате как се чувства в момента и че може да изрази емоцията с думи, а не с физическа агресия. Най-лесно това става когато вие облечете чувството в думи, например: „Виждам колко много се ядоса, че ти взеха играчката от ръцете.“ Нека детето усети съчувствие и разбиране. След това задължително обяснете със спокоен, но твърд тон, че колкото и да сме ядосани не бива да удряме другите. Когато детето се успокои го върнете отново на площадката.

Ако ситуацията се повтори, приберете детето у дома за да осъзнае, че когато се държи агресивно пропуска веселбата и играта с другите деца.

Колкото и да ви е трудно, опитайте се да говорите със спокоен тон. Крещенето също е проява на агресия и показва на детето, че когато си ядосан може да повишаваш тон. За да го научите да се справя с негативните емоции без вербална и физическа агресия, дайте личен пример като останете спокойни и твърди в напрегнатата ситуация.

Бъдете последователни

Опитайте доколкото е възможно реакцията ви към агресивните прояви на детето да бъде винаги една и съща. Така детето много по-лесно и бързо ще схване логичните последици от действията си и ако не иска пак да бъде отстранено от играта, ще направи опит да се самоконтролира.

Важно е винаги да изпълнявате предупрежденията. Ако сте казали на детето, че при посягане от негова страна, си тръгвате, задължително го направете!

Говорете с детето

Ако агресивните действия се повтарят често и реакциите ви не дават резултат, опитайте се да разберете какво ги провокира. Понякога промяна в начина на живот (поява на нов член на семейството, тръгване на детска градина) може да отключи агресивно поведение у детето. Посягането може да е начин за търсене на внимание. Забележете в кои ситуации детето удря – ядосано ли е, провокирано ли е, има ли случаи, в които стои изолирано, уплашено? Говорете с него и се опитайте да разберете как се чувства преди да посегне на другото дете.

Ограничете електронните устройства и захарта

Времето, прекарано пред екрана на телевизора или таблета натоварва детския мозък, води до умора, раздразнителност и влошава съня. Липсата на пълноценен сън, от своя страна, се отразява изключително зле на децата, както знаем. Много от детските филмчета и игри са изпълнени с насилие и напрежение – стреляне с оръжия, гонки, крещене. Не оставяйте детето за повече от 30 минути на ден пред монитора и следете внимателно какво точно гледа.

Захарта също може да повлияе зле на поведението на детето. Често се установява, че хиперактивните деца консумират твърде много захарни изделия. Те може да са нервни, раздразнителни, да не могат да контролират емоциите си и да се концентрират трудно.

Уверете се, че детето ви се храни пълноценно, спи достатъчно и се чувства спокойно. Прекарвайте повече време на открито, сред природата.