Много родители смятат, че децата им са хиперактивни. В последните години сме свикнали да използваме този термин за всички палави, енергични и буйни деца, които не се спират на едно място. Тези характеристики обаче в голяма степен са нормални за здравите деца. За разлика от възрастните, децата по-трудно задържат вниманието си върху дадено нещо за дълъг период от време, импулсивни са и е напълно в реда на нещата да бъдат активни, буйни и непослушни.

При Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието Attention-deficit hyperactivity disorder (ADHD) повишената активност и нарушеното внимание достигат до такива размери, че оказват негативно влияние върху ежедневните дейности на детето и семейството.

Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на внимание?

Децата, при които преобладава хиперактивност:

• Често стават от мястото си когато от тях се очаква да седят мирно (например по време на занятие в детската градина)
• Непрекъснато се движат, тичат и катерят по неподходящи места
• Говорят прекалено много
• Трудно им е да седят тихо и кротко и да си играят
• Не се справят добре с игри, които изискват координация между ръцете и очите (подаване и хващане на топка, например)
• Често избухват и трудно контролират импулсите си
• Нетърпеливи са и не могат да изчакат реда си на опашката
• Отговарят дори въпросът да не е насочен към тях
• Трудно им е да се научат да карат колело

Децата, при които водещ е дефицита на вниманието:

• Не слушат когато някой им говори
• Трудно им е да следват указания и да запомнят инструкции
• Често губят вещите си
• Неорганизирани са
• Не завършват задачите си
• Избягват игри, в които се изисква концентрация
• Изпитват затруднения при водене на разговор и намиране на нови приятели
• Имат трудности при четене и запаметяване
• Трудно разбират понятия, свързани с време
• Често правят грешки от невнимание

Дали става въпрос за СДВХ или нещо друго?

В ранна възраст, много от симптомите на СДВХ могат да се объркат с други състояния,  а някои от тях са типични и за деца без нарушение в развитието. Обикновено проявите започват още преди 5 годишна възраст, но окончателната диагноза най-често се поставя след 7 годишна възраст.

Обърнете се към специалист ако забелязвате поне 4 от признаците описани по-горе или ако:

• Получавате оплаквания от много хора – учители, детегледачки, треньори, други родители, че детето ви се адаптира трудно в детско заведение или училище, не може да се концентрира, има проблемно поведение или затруднения със социалните умения;
• Високата активност на детето смущава околните;
• Хиперактивното поведение не е резултат на скорошни промени в живота на детето като тръгване на детска градина, поява на нов член в семейството, лични проблеми и не може да бъде контролирано чрез промени в ежедневието и разговори;

Може ли да се говори за хиперактивност при бебета?

Не, диагнозата не може да се постави преди 5-6 годишна възраст. При бебетата може да има някои знаци, които индикират възможна хиперактивност – нарушения на съня, повишена възбудимост, плачливост, повишена физическа активност, но те не могат да бъдат основание за поставяне на диагноза.

Какви са причините за хиперактивност при децата?

Хиперактивното поведение може да се дължи на различни разстройства и СДВХ е само едно от тях. Важно е да го разграничим от тревожно разстройство, дислексия, разстройство от аутистичния спектър и други. Макар че понякога тези състояние вървят ръка за ръка.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Най-просто казано – мозъкът на тези деца е устроен различно на генетично ниво. Не става въпрос за мозъчно увреждане, а по-скоро за различен начин на функциониране на тези части от мозъка, които отговарят за концентрация, планиране, организиране. Тези деца в никакъв случаи не са глупави, бавно развиващи и неспособни, напротив. Те могат да са много умни и с голям потенциал за успех ако намерим правилния подход към тяхното обучение и възпитание.

Тревожно разстройство

Децата трудно контролират импулсите си и нямат развити механизми за борба със стреса. Когато са напрегнати, уплашени или гневни, те често го изразяват с поведението си, търсейки помощ. Хиперактивното поведение и нарушена концентрация може да изразяват психоемоционална травма. Повишената тревожност води до липса на концентрация, разсеяност, непослушание, безпокойство, нарушение на съня.

Ако хиперактивността и се проявява само в определени периоди и ситуации, то е възможно детето да страда от повишена тревожност в тези моменти.

Например детето е хиперактивно в къщи, но слуша и спазва правила в детската градина. Или хиперактивността се проявява само когато е с татко, а не с мама или обратното.

Децата, страдащи от СДВХ имат проблеми навсякъде – у дома, в детската градина, в училище, на тренировки, с баба и дядо и т.н. Докато децата с повишена тревожност може да проявяват признаци на хиперактивност при промяна в живота, дори на пръв поглед дребна като смяна на средата, отиване на почивка и т.н. Те просто трудно се адаптират, трудно преживяват новостите и стреса, но това не означава, че страдат от СДВХ.

Аутизъм

Децата от аутистичния спектър също може да проявяват хиперактивност, но те сравнително лесно могат да бъдат разграничени от децата със СДВХ, тъй като не проявяват интерес към околния свят и имат сериозни социални проблеми, докато децата със СДВХ са любопитни към всичко и всички.

Дислексия

Понякога хиперактивността може да бъде следствие от дислексия, която пречи на детето да общува и учи пълноценно. Ако детето не може да усвои учебния материал, то съвсем естествено спира да внимава и търси начини да се справи със скуката (като си играе, шава, става от мястото си) докато другите се занимават с урока.

За родителите е трудно да разграничат тези състояния затова е нужда навременна консултация със специалист. Ако детето има тревожно разстройство, работата с психолог и промяната в средата на отглеждане може да реши напълно проблема. При деца с дислексия или друг езиков дефицит, посещенията при логопед може да се окажат напълно достатъчни за преодоляване на нарушенията на вниманието.

Лекува ли се хиперактивността?

Преодоляването на проблема до голяма степен зависи от причината за него. Терапията се състои главно в обучение на родителите, план за справяне с проблемното поведение в училище, поведенческа терапия с детето. При СДВХ не може да се говори за лечение, тъй като детето не е болно, затова основното, върху което се съсредоточават усилията е промяната на обучителния и възпитателен подход, включване на ресурсен учител при нужда.

В някои случаи може да се назначи медикаментозна терапия от психиатър. Здравословната диета, установяване на хранителни непоносимости или дефицити, режима на сън, игра и учене са от съществено значение.

От какво се влияе хиперактивното поведение?

Хранене

Много проучвания показват, че хиперактивността и дефицитът на внимание се влияят от диетата на детето като особено проблемни са някои оцветители и консерванти: артразин Е102, Жълто-оранжев Е110, Кармоизин Е122, Понко 4R Е124, Натриев бензоат Е211. Изследователи са установили, че отстраняването на тези оцветители и консерванти води до намаляване на симптомите на СДВХ в голяма част от децата (източник).

Аспартамът, кофеинът и захарта трябва да се избягват тъй като нарушават химичния баланс в мозъка и водят до силна възбудимост и активност.

Хиперактивните деца често страдат от хранителни непоносимости. В някои случаи проблемното поведение е съчетано със зачервяване на лицето, най-вече бузите, ушите, чести обриви, тъмни кръгове или торбички под очите, стомашен дискомфорт, слабо наддаване на тегло. Физическите проявления обаче може и да липсват, което затруднява поставянето на диагнозата. Най-често се наблюдава непоносимост към глутен, мляко или яйца. От друга страна именно зърнените и сладките храни често са любими на децата, те ги консумират ежедневно, което влошава състоянието им.

Често срещан проблем при децата със СДВХ са нестабилните нива на кръвна захар. Поддържането на глюкозата в кръвта в тесни граници е много важно за правилното функциониране на мозъка. Честите отклонения в нейните стойности силно влияят на настроението. Ниските нива на кръвна захар може да доведат до разсеяност, раздразнителност, трудна концентрация, избухливост. Много вероятно е детето да страда от такъв проблем ако се храни нередовно или предимно с тестени продукти, както и ако изпитва силен глад за сладки храни.

Нужно е да се изгради меню, което поддържа стабилни нивата на кръвната захар. Всяко хранене трябва да съдържа протеин (месо/яйце/риба/киноа/леща/боб/сирене/кашкавал), полезна мазнина (зехтин/гхи/авокадо/семена). Добре е да се включат пълнозърнести продукти – кафяв ориз, овес, ръж, пълнозърнеста пшеница, елда, киноа и да се избягват рафинираните тестени изделия. Захарта трябва да се сведе до минимум. Детето трябва да се храни през около 4 часа с 3 основни хранения и една подкрепителна закуска. Дългите интервали без храна може да доведат до спад на кръвната захар особено ако детето е физически активно. В случай, че малчугана не яде достатъчно риба е добре да се приема рибено масло под формата на хранителна добавка.

При много от децата със СДВХ се откриват ниски нива на магнезий в организма. Богати на магнезий са: тиквени семки, кашу, бадеми, орехи, зеленолистни зеленчуци, бобови култури, банани. След консултация с лекар детето може да приема магнезий под формата на хранителна добавка.

Родителски подход

За овладяване на състоянието е много важен правилния родителски и учителски подход.

1. Давайте на детето ясни и кратки задачи

Фрази от типа „Бъди послушен“ обикновено нямат ефект защото са твърде обширни и неясни. Детето трябва да получава конкретни задачи и обяснения. Вместо „подреди си стаята“ опитайте с „прибери колите и камиончетата в шкафа“.

2. Дайте на детето възможност за активно движение

Всяко дете има нужда от движение, а децата с СДВХ – още повече. Съобразете се с това и се уверете, че малчугана има достатъчно физическа активност. Не искайте от него да стои мирно и да ви гледа в очите когато му говорите, тъй като това може да е непосилна задача.

3. Създайте режим

Режимът на хранене, разходки, сън, игра, се създава още в много ранна детска възраст и действа успокояващо и дисциплинирано на децата. Ако обаче сте го пропуснали или по някаква причина нарушили, то не е късно да го въведете. Рутината понижава нивото на тревожност и несигурност у детето тъй като винаги е ясно какво следва. Освен това децата със СДВХ изпитват трудности да организират ежедневието си и имат нужда от помощ.

Ако пропуснете времето за сън например, ще имате раздразнено и капризно дете, просто защото е уморено.

4. Потърсете съдействие от учителите

Преподавателите на деца със СДВХ често казват „Много е умен, но е недисциплиниран и не внимава“. Помогнете на учителя да разбере, че детето не е мързеливо или непослушно и не прави на пук като разваля дисциплината в час. Обяснете му, че е нужно детето да получава конкретни задачи и да се мотивира чрез похвали както и да се стимулира да спазва правилата. Заедно с учителя потърсете начини, чрез които да помогнете на детето да се адаптира без да пречи на останалите в класа.

5. Внимавайте с емоциите

Напрежението в отношенията между възрастните се отразява много силно на поведението на децата. Ако усетите, че сте твърде изнервени помислете дали не е време да промените нещо – да си дадете почивка, да пътувате, да смените работата си, да се консултирате със семеен терапевт при нужда. Назовавайте и обяснявайте ясно своите емоции пред детето като му помагате да направи същото с неговите.

6. Играйте заедно

Настолните игри като домино, мозайка, както и редене на пъзели, оцветяване и т.н. учат детето на постоянство и търпение и го настройват към социално взаимодействие. Не очаквайте обаче те да продължат твърде дълго. Едно активно 5-6 годишно дете би могло да се занимава с едно нещо не повече от 10-15 минути. Ако искате да играете по-дълго, тренирайте като удължавате периода постепенно, но на всеки 10 минути правете кратка почивка. Ако детето видимо се умори и загуби интерес, не го насилвайте да продължи. Преумората скапва мотивацията.

7. Установете граници и правила

Съобразявайки се с особеностите на вашето дете не бива да изпадате в другата крайност – да го третирате като болно или неспособно, да му помагате за всичко и да не му давате никакви задачи. Не забравяйте, че детето ви е умно и може да израсне отговорно и да се справя напълно самостоятелно в живота с правилен подход. Всички деца имат нужда от граници и вие трябва да ги поставите и да следите за спазването им. Не се притеснявайте да санкционирате прекрачването на границите чрез подходящи наказания.