Лора беше кротко и добро дете до навършване на 3 годишна възраст. Като всяко хлапе, тя имаше своите трудни моменти, но през повечето време беше спокойна, послушна, играеше си сама и близките я описваха като дете-мечта. Всичко се преобърна коренно след раждането на брат ѝ. Лора стана нервна, започна да се буди нощем, стана капризна по отношение на храната и непрекъснато правеше на пук родителите си. Всяко ежедневно действие се превръщаше в битка между майка ѝ и нея. Родителите решиха, че много са я разглезили и трябва да се държат по-строго за да може малкото момиченце да разбере, че трябва да слуша повече. Освен това вече не беше единствено дете в семейството и трябваше да се съобразява с малкото си братче и да бъде за пример. Колкото повече майка ѝ и баща ѝ се държаха строго и санкционираха поведението ѝ, толкова по-лошо се държеше Лора и непрекъснато предизвикваше напрежение вкъщи.

Виктор беше най-непослушното дете в класа. Постоянно измисляше някакви маймунджилъци за да привлича вниманието на другите деца и да ги разсейва от уроците. Драскаше по тетрадките им и разваляш дисциплината. Обичайната реакция на училите беше да му направят забележка, а на другите деца да кажат „Не му обръщайте внимание и той ще спре да се държи така“. Това обаче не действаше.

Една от преподавателките, вместо да игнорира Виктор и да го смъмри, избрала друг подход. Отвърнала с усмивка на предизвикателното му поведение и го поканила да довършат заедно урока. Ангажирала го с различни задачи, а накрая му казала, че се е справил много добре. Занапред в часовете на тази преподавателка Виктор се държал съвсем различно – много по-добре отколкото в останалите часове.

Какво е общото между Лора и Виктор? И двамата търсят внимание. И колкото повече се опитваме да не виждаме това, толкова повече те търсят начин да ни го покажат. Така са направили родителите на Лора. Не са обърнали внимание на факта, че тя се чувства пренебрегната след раждането на бебето и са наказали опитите ѝ да получи така нужната ѝ подкрепа и любов. Така са постъпвали и повечето учители спрямо Виктор, с изключение на преподавателката, която е оценила възможностите му и му е показала, че той може и друго, освен да се държи предизвикателно и дори нелепо в час.

Кога започва всичко?

Още с раждането. Да, точно така. Ние, хората търсим одобрение, подкрепа и сигурност още от първия си ден на тази земя. Невръстното бебе има нужда да усеща, че е прието, важно и значимо за майка си. Ако на неговите сигнали не се откликва, ако то се чувства незабелязано, ако плачът му се игнорира, това може да доведе до патологична нужда от внимание занапред, дори и в живота му като възрастен.

В първите години от живота нуждата от внимание и привързаност продължава. Детето непрекъснато я търси като привлича погледа на родителите си с различни действия (дори забранени), задава въпроси, иска приказка или съвместна игра. Ако с добро поведение, то не постига, това което иска, просто опитва с лошо, защото знае, че този подход винаги работи. Да, може да сте изморени и да нямате време за приказка след работа когато детето ви помоли, но никога не пропускате да му се скарате ако скача от масата или бие по-малката си сестра. И парадоксално, но забележките, критиките и дори наказанията също са внимание.

Ако не отговорите на нуждите на детето когато то ви е повикало с думи или плач, малчугана ще предприеме други действия за да ви провокира – викове, хвърляне на предмет или ще направи някоя беля, която знае, че няма как да остане незабелязана.

Много често след раждането на второ дете в семейството, по-голямото започва да се държи инфантилно т.е. иска родителите да го обличат, хранят, приспиват и да вършат всичко, което правят и с бебето. Това, разбира се, донякога е от ревност и от необходимост детето да си почувства, че още е важно за мама и татко и че те са готови да направят всичко онова за него, което и за малкото човече.

Всъщност децата просто имат нужда от внимание, утвърждаване, сигурност. Затова имитират неспособност. Колкото и да заета мама с бебето, ще ми закопчае ципа и ще ми върже обувките за да излезем, ако не мога сам. А няма как да вържеш обувките на някой без да му обърнеш внимание.

Как да откликваме на нуждите на бебето?

На първо място родителите трябва да знаят, че бебето не се разглезва от гушкане и носене на ръце. Не се разглезва от внимание и любов. То просто свиква нуждата му от общуване да бъде задоволена и не се налага да я търси чрез плач, а по-късно и чрез друго провокативно поведение. В противен случай детето ще реши, че получава, това от което се нуждае, само когато влияе върху другите с поведението си, манипулира и създава проблемни ситуации.

Гушкайте бебето и отвръщайте на плача му. Знайте, че няма плач без причина „защото е бебе“. Дори когато е нахранено, сухо, облечено, бебето може да плаче защото има нужда от вас, от емоционална и физическа близост. Това не е глезене, не са капризни, а напълно естествена човешка потребност.

Какво да правим ако детето непрекъснато търси внимание?

Ако не откликвате на повечето опити на детето си да привлече вниманието ви, те ще стават по-шумни, по-невъзпитани и провокативни. Защото малчуганът всячески се опитва да компенсира липсата на комуникация и разбиране, която чувства.

Дори когато му се карате и го наказвате, детето получава доза внимание и поне знае, че присъства в съзнанието ви. То се чувства принудено да се държи разрушително за да получи, това което иска. С времето този модел на поведение се налага и детето трудно се адаптира в детската градина, в училище и приятелската среда, а държанието му често се определя като проблемно.

Много родители смятат, че ако не обръщат внимание на лошото поведение и не дават на детето, това което иска в моментите, в които се държа зле, то ще види, че този модел не работи и ще спре да го прави. Уви, не е достатъчно просто да не обръщате внимание на лошото поведение, важно е да давате на детето любов, подкрепа и общуване през останалото време.

Нормално е да се чувствате изморени ако отношенията ви с детето са се превърнали във вечна битка и ви носят само раздразнение. Имате чувството, че не може да излезете на глава с него и всякакви опити за контрол се провалят. Ако се стигнали до там опитайте да си дадете почивка за ден-два, ако е възможно. Оставете детето при другия родител, баба или роднина и останете насаме с мислите си, за да се освободите от натрупания гняв и напрежение.

След това спрете порочната практика и сменете тактиката. Отделете малко време, която да прекарате насаме с детето. Правете, това което то иска – играйте, пейте песни, танцувайте, разходете се, отидете на кино, хапнете нещо любимо. Важно е детето да изберете дейностите. Покажете на детето си, че е обичано и значимо и опитайте да му отделяте повече внимание занапред. Това не означава да откликвате всеки път когато то иска нещо от вас и да нямате време за себе си, а да намерите здравословна среда, в която всички се чувстват добре. Ще има периоди, в които детето ще има нужда от повече внимание и такива, в които ще е по-самостоятелно. Ако забележите, че започва да се държи зле, спи лошо или е емоционално лабилно, може би се нуждае от повече подкрепа и сигурност. Не забравяйте, че децата не казват „Имах ужасен ден, може ли да поговорим? Те казват „ще си поиграеш ли с мен?“