Според повечето експерти по детско развитие, диетолози и хранителни терапевти, отказът от храна при детето, винаги има причина и в повечето случаи тя не е повод за паника.

Обикновено във възрастта около 2 години голяма част от децата започват да отказват храни, които преди това са хапвали с удоволствие, менюто им започва да става по-ограничено и те често се мръщят на вида и текстурата на храната. Това е повод за притеснение у майките (и най-вече у бабите :)), тъй като до вчера детето хапвало с охота „всичко“, днес е готово да живее на банани и кисело мляко с бисквити.

Причините за това са няколко.

Първо, детето вече не расте толкова интензивно както през първите една-две години от живота си и нуждите му от храна временно намаляват.

Второ, детето е открило, че има и по-интересни неща за ядене от спаначена супа. Често във възрастта между 1,5 и 3 години децата се запознават по един или друг начин с лакомствата в шумолящи, лъскави опаковки и това може да се отрази на хранителните им навици.

Трето, детето се опитва да поставя граници и да отстоява себе си. Храненето е едно от малкото неща, над които 2 годишното има контрол в живота си. Именно там то упражнява умението си да казва „не“. Не случайно тази възраст е наречена „бебешки пубертет“.

Каквито и да са причините за отказ от храна, важно е да знаем как да реагираме за да не се стигне до създаване на лоши хранителни навици, които остават за дълго, понякога и за цял живот.

Защо малкото дете отказва храна?

Нежелание за опитване на нови неща

Между 2 и 5 годишна възраст някои деца развиват нежелание да опитват нови храни. По начало бебешкия пубертет е възрастта, в която децата трудно свикват с промените и търсят познатата рутина. Храните, с които детето не се е запознало до 1,5-2 годишна възраст, най-вероятно трудно ще бъдат въведени в менюто му след това. Изключение правят лакомствата от типа на бисквити, солети и т.н. тъй като голяма част от децата имат силен афинитет към тях и дори се пристрастяват. Постепенно нежеланието за опитване на нови храни може да изчезне след 5-6 годишна възраст, въпреки че при някои деца остава за по-дълго, както има и такива възрастни, които не са склонни да опитват непознати храни.

Какво да направим: Не настоявайте детето да яде точно определени храни. Да, знаем колко са полезни броколите, но ако опитите ви да го нахраните с тях всеки път се увенчават с неуспех, то спрете да ги предлагате изобщо за известно време. Хапвайте пред него тези храни, без да му предлагате. Може да пробвате да ги въведете като част от друго ястие, например в крем супа. Опитайте първо с малко количество и следете реакцията. Ако е негативна, прекратете опитите за да не отблъснете детето от друга любима храна.

Желание за самостоятелност и опит за отстояване на личността

Както казахме, възрастта между 1 и 3 години е свързана с налагане на личността на детето. То е разбрало, че е самостоятелна единица и се опитва да има контрол над тялото и живота си.

Какво да направим: Този етап преминава от само себе си и не е нужно да правите нищо специално. Важно е да не влизате в борба за надмощие с детето защото в този случай периода може да продължи по-дълго и да се сдобиете с наистина злоядо дете. Предоставяйте възможно най-много самостоятелност на детето, съобразена с възрастта. Оставете го да избере измежду няколко неща, които вие предварително сте предвидили:

Например:

Кое предпочиташ да облечеш жълтата или зелената блуза;

Коя приказка да прочетем – Пепеляшка или Спящата красавица;

С какво искаш омлета със сирене или с маслини;

Така детето няма усещането, че вие контролирате всичко в живота му и не се чувства подтиснато, а в същото време изключвате възможността да поиска да излезе със сандали в снега или да обядва с парче торта.

Промени в ежедневието

Прохождането, тръгването на детска ясла или градина, връщането на мама на работа и промяна в отглеждащия детето, раждането на братче или сестриче, смяна на жилището, преместване в самостоятелна стая, всички тези и други, дори на пръв поглед дребни житейски случки могат да повлияят временно на апетита на детето.

Какво да направим: Покажете разбиране. Обяснете на детето, че знаете колко му е трудно да свикне с промяната. Уверете го, че го обичате и всичко е наред. Не настоявайте да яде конкретни храни или точно определено количество. Предлагайте му храна както обикновено. Хранете се всички заедно. Не показвайте, че липсата му на апетит ви тревожи. Най-вероятно скоро проблема ще отшуми.

Претенции по отношение на храната

Всъщност всеки човек избира храната си и това е нормално. Вие всичко ли ядете? Със сигурност има неща, които не обичате. В ранна възраст детето изгражда вкусовете си и е напълно възможно неща, които е обичало като бебе, да спрат да му харесват след няколко години. И обратното.

Ако детето не обича карфиол, но хапва тиквички, домати и картофи това не е проблем.

Както и да не обича круши, но да яде ябълки, ягоди и диня.

Ако обаче детето има предпочитания само към вредни храни като тесто, захарни изделия, пържени картофки и напълно отказва да яде плодове, зеленчуци и месо, то определено имате проблем.

Какво да направим: Не насилвайте детето да яде. Кажете „Разбирам, че сега не си гладен, няма проблем, ще си изядеш храната по-късно“. Но НЕ предлагайте алтернатива! Ако сте направили сандвич с домат и моцарела за закуска, това е ЕДИНСТВЕНАТА закуска тази сутрин. Детето иска кисело мляко с бисквити? Може, но утре. Детето вероятно ще се разплаче при отказа ви да му дадете любимата храна, особено ако досега сте го правили. Не се поддавайте, бъдете твърди и търпеливо изчакайте кризата да отмине.

Не гответе отделно за детето. Ако знаете, че има неща, които не обича съобразете се, но се старайте в повечето случаи храната да е еднаква за всички. Давайте лакомства в ограничени количества само след като е изядено основното ядене.

Пробвайте да включвате детето в приготвянето на храната. Дайте му да измие и обели зеленчуците за салатата или да подреди плодовете в чинията.

Насилствено хранене

Храненето насила е едно от най-лошите неща, които можете да направите. Независимо каква е причината за отказа – детето не харесва дадена храна, не е гладно в момента, болно е или просто ви прави на пук, настояването да яде точно сега, точно определена храна или точно количество, което вие сте решили за приемливо, почти винаги води до проблеми.

Често родителите и особено бабите смятат, че детето никога не е изяло достатъчно. То вече се е заситило, но бабата продължава да го гони лъжицата и да повтаря „хайде, една хапка за мама, една за тати…“ сигурно помните тази случка от вашето детство.  Това е сигурен начин да отблъснете детето от храната. Не го правете!

Какво да направим: Децата доста успешно, още от раждането си, могат да преценят кога са гладни и от колко храна имат нужда. Ако детето никога не е оставяно само да прецени кога е сито, то може да развие хранително разстройство – да яде дори когато не е гладно и да получи затлъстяване и други здравословни проблеми, или обратното – да отказва да се храни в опит да отстоява позицията си.

Опит за манипулация

Както казахме, храненето е едно от малкото неща, над които детето има контрол от най-ранна възраст. Всъщност опитите за контрол, за самостоятелност, за отстояване на мнение, стоят в основите на анорексията, според терапевтите по хранителни разстройства. Ако усетите, че детето се опитва да ви манипулира като отказва да яде, бъдете сигурни, че корена на проблема е на друго място.

Какво да направим: Не изпадайте в паника когато детето откаже да се храни. Не го молете да хапне поне малко, не драматизирайте, не настоявайте, не предлагайте алтернативи само и само да яде нещо. Никое дете, което има достъп до храна няма да се остави да умре от глад! В днешно време много повече хора в развитите страни умират от преяждане отколкото от недохранване. Запазете спокойствие, дишайте и не показвайте, че липсата на апетит ви притеснява. Никога не коментирайте злоядството с други хора пред детето, дори и да изглежда, че то не ви слуша! Ако детето усети, че сте склонни на компромиси само и само да яде, ще започне да използва този свой коз и винаги когато иска нещо ще демонстрира злоядство защото ще знае, че това ще ви хвърли в паника и ще му угодите.

Когато го накажете за нещо и то иска да ви го върне като ви ядоса, просто няма да яде, знаейки, че ще ви докара до нервна криза. Затова не оставяйте детето с впечатление, че неговото хранене е много важно за вас и нека живота не се върти около яденето.