Родителите на деца от аутистичния спектър срещат ежедневни предизвикателства в отглеждането им. Една от основните трудности, с които се сблъскват е придирчивото им хранене, което обикновено е ограничено и еднообразно.

Въвеждането на нови храни в менюто може да бъде изключително трудно и дори невъзможно. Първата стъпка към преодоляване на проблема е установяване на причината за негативното отношение на детето към храната и страха от опитване на нови вкусове.

Установяване на храносмилателни проблеми

Когато детето започне да проявява сериозни претенции към храната или покаже трайна липса на апетит е нужна консултация с гастроентеролог, който да отхвърли евентуален здравословен проблем.

Детето може да изпитва дискомфорт, който е трудно да обясни или локализира. Най-честите причини за това са:

• Киселинен рефлукс - д-р Джоузеф Леви, детски гастроентеролог, който работи с деца с аутизъм, отбелязва, че при тях рефлуксът се наблюдава много често. Според него промените в поведението като хиперактивност, плач и раздразнителност съвпадат с изявите на киселинния рефлукс.
• Запек – децата с аутизъм често страдат от забавен метаболизъм, който в комбинация с ограниченото им хранене, става причина за поява на запек.
• Еозинофилен езофагит – хронично възпаление на хранопровода, най-често причинено от алергия. То води до силен дискомфорт при преглъщане и детето чувства, че се задушава когато храната преминава през гърлото му.
• Диария – най-често се дължи на невъзможност за усвояване на определени захари, нарушен чревен баланс или нездравословен хранителен режим.

Освен чисто физиологични причини може да има и поведенчески такива, които водят до придирчиво хранене.

Децата с аутизъм може да изпитват различни трудности с храненето като:

Сензорни проблеми – детето може да изпитва непоносимост към определени текстури и силно предпочитание към други. Много деца предпочитат меки, кремообразни храни като кисело мляко или сладолед, а други хрупкави като препечен хляб или солети.

Недоразвита орална мускулатура – децата, които настояват да ядат само меки храни или очакват храната им да се пасира до късна възраст може да имат проблем с дъвкателната мускулатура и консумацията на твърда храна за тях може да бъде трудна, изморителна и болезнена.

Ограничено меню:

• Детето яде около 10-15 храни или по-малко;
• Отказва една или повече групи храни;
• Предпочита въглехидрати;
• Отказва храни с определена консистенция;
• Преживява емоционални сривове по време на хранене;
• Предпочита един вкус (сладко или солено);
• Предпочита храни от един и същ цвят;
• Получава гадене при опитване на нови храни;
• Настоява да се храни винаги в една и съща чиния;

Как да се справим с проблемното хранене?

На първо място е важно да разберете, че детето не проявява капризи или инат, а чувства реални физически, неврологични реакции при контакт с определени храни, които го карат да се чувства зле. Важно е да знаете и че вие не сте виновни за хранителните проблеми на детето си. Лишаването от друга храна или от храна изобщо както и насилственото хранене НЕ водят до желания резултат.

Лечение на храносмилателни нарушения и алергии

Ако детето има здравословни проблеми, хранителни алергии или непоносимости те трябва да бъдат установени и лекувани преди да правите опити за обогатяване на менюто. Детето няма да е склонно да опитва нови неща и да се храни нормално ако изпитва болка или дискомфорт.

Приоритет

Не се опитвайте да се справите с всички проблеми с храненето наведнъж. Това е грешка, която ще изнерви и вас и детето. Поставете си малка първоначална цел и я следвайте. Това може да бъде детето да опита нова храна, дори и само една хапка или просто да стои спокойно по-дълго време на масата.

Ако целта е била детето да стои на масата 10 минути и тя е постиганата, не се изкушавайте да настоявате за „още малко“. Увеличавайте времето постепенно и не си поставяйте прекалено високи цели.

Имайте реалистични очаквания

Няма как да изисквате детето ви да промени храненето си изведнъж. Нормално е да срещнете и определена съпротива когато очаквате от детето ви да промени поведението си по време на хранене – плач, хленчене, агресия. Бъдете търпеливи и знайте, че правите каквото е нужно.

Водете дневник на храненията

Добре е да си записвате какво яде детето при всяко хранене, така ще имате реален поглед както вие така и лекарят и ще може да следите напредъка.

Използвайте любимите храни

Ако детето ви изпитва непоносимост към миризмата на някоя храна може да опитате постепенно да я интегрирате в ястия с други съставки, които обича. Така смесването на храните ще намали интензитета на миризмата, към която детето е прекалено чувствително.

Намаляване на стреса

Емоционалното състояние на детето влияе върху храносмилателните проблеми и апетита му. Детето може да стане придирчиво към храната или дори да откаже да се храни в резултат на силен стрес – тръгване на детска градина или училище, поява на ново дете в семейството, развод и т.н. Не добавяйте нови храни в менюто на детето в такъв момент, а изчакайте критичния период да отмине.

Похвали, а не наказания

Поощрявайте детето да опитва нови храни, но не бъдете твърде настоятелни и не го наказвайте когато откаже да го прави. Хвалете го всеки път когато опита нещо ново и има напредък в поведението по време на хранене.

По материали от: childmind.org/article/autism-and-picky-eating/