Понякога сме изморени, отегчени, имаме куп задачи и последното нещо, което ни се прави е да играем с детето. От друга страна много родители са на мнение, че игрите са детска работа и отказват да се включват в тях. В това има известен резон, разбира се, а и всеки може да е изтощен или твърде зает понякога. Не бива да чувстваме вина ако пратим детето да си играе само докато приготвим вечерята или си вземем душ. Важно е обаче от време на време да се включваме в детските игри като с течение на възрастта тази нужда намалява, но в първите години е особено значима.

Защо е важно да играем с детето?

Родителите са най-близките хора за детето и то като всеки индивид чувства нужда да общува, споделя, да получава внимание от любимите си хора. Възрастните най-често си общуват като си говорят. Децата обаче все още не са достатъчно умели в разговорите и техния начин за общуване с близките хора е чрез игра. За детето да поиграете с него е като за вас да пиете кафе с приятелка и да си бъбрите. Това е неговия начин да получи близост и общуване с вас.

Когато преминавате през труден период, вероятно имате нужда да говорите с близките си, да споделите, да получите съвет. Е, децата също имат нужда от подкрепа, разбиране и близост, но не умеят да го изразят като нас. Затова ако вечер след детска градина детето ви помоли да поиграете, отделете време за него. Представете си, че може да е имало труден ден и да има нужда от подкрепа и приятни емоции с близките си. То няма да каже: „може ли да поговорим“, а типично по детски ще каже: „хайде да играем“.

Когато отделяте време за някой вие му показвате, че е важен, че този момент той е с приоритет през всичко останало. Това се случва например когато любимия иска да ви сподели нещо важно и вие зарежете всичко, седнете и го изслушате с интерес и се опитате искрено да му помогнете със съвет. Същото е и когато оставите за малко мръсните чинии, купчината пране или телефона и поиграете половин час с детето. Давате му да разбере, че е значимо и че си прекарвате приятно с него. Това, разбира се не може да се случи ако сте в играта само тялом, а не и духом.
Ако демонстрирате отегчение, досада, поглеждате нервно към телефона или си проверявате пощата през 2 минути. Нека качеството, а не количеството бъдат ваш приоритет! Ако в този момент наистина имате много работа или сте адски изморени, обяснете на детето и го помолете да отложите съвместната игра за по-късно. Не му давайте подаяния от вашето внимание, а поиграите с него тогава когато ще може да изключите мислите си от всичко друго и да се забавлявате искрено.

Не се чувствайте гузни да отделяте време за себе си, за своите нужди и желания, да работите и да не сте нон стоп с детето. Имайки свой личен живот, интереси, работа, ще можете пълноценно да се отдадете на времето, прекарано с него и да го превърнете в приятно изживяване и за двете страни. И обратно – много често дългото майчинство, при което само майката гледа детето, води до взаимно изнервяне, отегчение, умора и липса на търпение в детските занимания. Да си го кажем честно – кой възрастен би имал сили, ентусиазъм и желание да играе по цял ден месеци и дори години наред и да не отделя никакво време за себе си?
Затова е нужно в периода на майчинството, ако усетите постоянно раздразнение, липса на енергия, досада от всичко, свързано с детето и приемате желанията му като „капризи“ да намерите начин да си дадете почивка. Дали ще оставите детето при баба и дядо, детегледачка, забавачница или друго, но просто отделете време за себе си и хобитата си. За детето би било много по-ценно да прекара 2 часа с вас днес, но смислени, изпълнени с игри и общуване, отколкото цял ден с изморена и нервна майка.

Какво е играта за детето и какъв е смисълът от съвместните игри?

• Играта като начин за учене – децата се учат най-добре като експериментират в играта. Там те придобиват сръчност, търпение, участ се на работа в екип, да губят и да побеждават, приемат различни социални роли;
• Играта като начин на общуване – не случайно много фирми организират тиймбилдинги със съвместни игри. Това цели да сближи участниците в тях, да им покаже силните и слабите страни на „отбора“, да ги научи на екипност, доверие, лидерство. Играта е начин за детето да се свърже с вас и да общува пълноценно, по единствения начин, който то до момента познава;
• Играта като средство за изразяване на емоция – когато в живота на детето се случи нещо ново (тръгване на детска градина, раждане на братче или сестриче и т.н.) то го преживява чрез игра. Сигурно сте забелязали, че детето често играе с роли на определени хора (приятелчета, учителки, роднини), както и че изразява мислите и емоциите си, рисувайки. В психологията игрите често се използват за изразяване на чувства и преживяване на травми;

Как да разпределим времето за да стига за всичко?

Първо, важно е да се примирим, че не можем да свършим всичко и да си поставим приоритети. Може да не звучи много приятно, но това е реалността. Често майките са изнервени и уморени защото се опитват да са перфектни във всичко. Да сготвят 367 разнообразни, домашно приготвени ястия с био продукти, да поддържат дома си в отличен вид, да изглеждат идеално с изряден маникюр и прическа, да работят на пълни обороти и да бъдат „супермайки“, практикуващи валдорфска педагогика. Е, няма как да стане. Ако някой ви казва, че го прави, не му вярвайте :)

По време на майчинството, най-лесно да е си изградите дневен режим и да го следвате, с малки изключения, разбира се. Децата обичат рутината, която им дава сигурност, а вие ще сте по-организирани. Набележете си задачи за деня, но нека не са прекалено много за да ви отнемат цялото време. Използвайте моментите, в които бебето спи за себе си – направете си маска на косата, четете, поспете.

От време на време оставяйте бебето на грижите на друг. След като вече работите, а детето посещава ясла или детска градина, опитайте да си поставите за цел всяка вечер и през уикенда да отделяте определено време за него. Не забравяйте, че няма да му стане нищо ако някои вечери хапне пица или сандвичи за да може да поиграете. Детето няма да забележи неизмитите прозорци или несгънати дрехи, но вашето отегчение и липса на търпение – със сигурност.

А ако детето иска постоянно някой да играе с него?

Това е другата крайност. За детето не е добре да има незаинтересован родител, който няма желание да се занимава с него, но в никакъв случай не е полезно и да остава с впечатление, че трябва постоянно някой да го забавлява и да измисля игри вместо него. Бебето има честа нужда от внимание, гушкане, успокояване. Прохождащото дете вече проявява интерес и към други неща освен мама и тати, опознава света, но постоянно иска да сте наблизо. Това е напълно нормално и така е редно да бъде.

Постепенно обаче с течение на времето детето става способно да се заиграва само. Отначало това е за кратко, но около и след 3 годишна възраст, интервалите, в които детето се забавлява самичко, стават по-дълги. Разбира се, децата са различни и няма точно правило. Някои са си самодостатъчни от съвсем малки и успешно играят без да търсят внимание, докато други постоянно имат нужда от компания.

Ако дете над 2-3 годишна възраст търси вниманието ви постоянно и не е способно да си играе самостоятелно, започнете да поставяте граници. Спокойно обяснете, че мама има работа и ако може включете детето в нея – може да подава щипките за прането, да носи сгънатите дрехи, да бърше прах с кърпа и т.н. Ако искате малко време за себе си, предложете интересно занимание на детето – да разгледа книжка, да приспи куклата, да „сготви“ нещо от пластелин.

Детето над 3-4 години вече трябва да знае, че мама има нужда от време за себе си и да може да се занимава само докато четете книга, работите на компютъра, вземате душ. На тази възраст детето би трябвало да е достатъчно самостоятелно, така че 1 час вечер след детска градина и малко време през уикенда, прекарани в съвместни игри са напълно достатъчни.

И накрая нека завършим с един любим цитат:
"Ако отглеждах детето си отново щях да спра да си играя на сериозна и сериозно да играя"
Даян Луманс