Може да го чуете от съседката, от продавачката в магазина, от някоя стара позната или пък от друга майка в градинката. Това е един от най-разпространените митове, свързан с отглеждането на бебето, с който се сблъсква почти всяка майка.

Всъщност съветите, според които трябва да оставяте бебето да плаче и да не го гушкате не могат да бъдат обосновани с нито едно изследване или теория в областта на детската психология. Точно обратното. През първите месеци от живота си бебето е напълно безпомощно, то не може да отговори на нито една своя нужда без ваша помощ – не може да се движи, да се нахрани, в началото не може да извърне главичката си накъдето си поиска, не може дори да се почеше! Усещайки тази своя безпомощност то инстинктивно търси подкрепа и опора у някого. И логично я търси в единствените си близки същества на планетата към този момент – своите родители.

Ако бебето не усеща близостта на възрастен човек около себе си инстинктивно изпада в паника, разтревожено за своя живот. Това е заложено у него като инстинкт за самосъхранение. То се чувства сигурно и защитено само в близостта на мама или друг възрастен, който се грижи за него. И като се замислим бебето има право да се чувства така. То наистина е неспособно да оцелее без грижите на мама или татко и колкото и да е малко, подсъзнателно то го знае.

Много майки споделят: „бебето е нахранено, сухо, в креватчето си е, нищо не го боли, но се глези и плаче за да го взема“…това всъщност е напълно естествено. Нуждата от близост и физически контакт с обичано същество не е глезене! Когато бебето е в креватчето си, а вие сте в другата стая то е в безопасност и всичко му е наред, нали? Е, да според вас е така, но то не го знае. През първите месеци от живота си бебетата нямат развито, като нашето, усещане за време и пространство. Те не осъзнават, че мама е в другата стая и след малко ще дойде. За тях живота е „тук и сега“. А тук и сега мама я няма и бебето не се чувства защитено.

Трябва ли да оставяме бебето да плаче?

Плачът е единствения начин за комуникация на невръстното бебе. Само чрез него то може да ви даде сигнал, че е гладно, топло му е, боли го нещо, спи му се или просто има нужда да бъде гушнато и успокоено.

Според психолозите, бебетата, които са оставяни да плачат дълго време „за да не се разглезят“ придобиват чувство на незначимост и безпомощност, които могат да ги съпътстват през целият им живот и да дадат отражение на цялостното им развитие. Когато отчаяно викаш някой при себе си, единствения човек, който може да отговори на нуждите ти, и той не идва, постепенно добиваш усещането, че твоите желания и чувства нямат значение и няма кой да откликне на тях. Знаем колко болезнено е това за възрастен човек, а какво остава за невръстно бебе, което не може да си обясни какво се случва.

Манипулира ли ни бебето?

Манипулация съществува тогава когато лицето ясно осъзнава, че определено негово действие ще предизвика конкретен, желан резултат. Което предполага определено ниво на самосъзнание и оценка на действията. Преди навършване на годинка това е напълно невъзможно! Т.е. бебето не може да направи връзката между своето действие и логичната последица: „разплаквам се – мама идва и ме взима“. Чрез плача си то просто показва нуждата да му бъде обърнато внимание – дали е гладно, дали е мокро, спи му се или просто иска да бъде гушнато, това е естествена негова потребност и то има право да търси задоволяването ѝ по единствения възможен начин, който познава. В крайна сметка и вие искате понякога някой да ви гушне и в това няма нищо лошо, нали?

Ако оставям бебето да плаче и да се учи да заспива само, макар и да протестира ще стане ли по-самостоятелно дете когато порасне?

Това е друг мит, в който вярват много родители. Специалистите по ранно детско развитие обаче са категорични – докато е бебето е малко то има нужда да бъде обгрижвано, на неговите нужди трябва да се откликва и то трябва да се чувства обичано. Самостоятелни стават децата имащи добро самочувствие и чувстващи подкрепа и любов от близките си. Децата, чувстващи се изоставени и плачещи от първите си дни и седмици, всъщност израстват несигурни и имат повече проблеми в общуването и връзките в бъдеще.

Не чувствайте вина когато гушкате бебето си и го носите на ръце. Не се притеснявайте, че то „ще свикне“. Няма нищо лошо в това свикване. Всички се стремим да се чувстваме добре и да сме щастливи. В съзнанието на малкото ви бебе, щастието е Мама. Затова няма нищо странно и нередно то да се стреми да е близо до нея.

Къде все пак е границата?

Не е необходимо да носите бебето постоянно, а само когато то има нужда от това и го показва ясно. На детето няма да му стане нищо, ако се забавите две минути за да приготвите млякото или правите нещо друго. Но целенасоченото оставяне да плаче дълго време за да не се „разглези“ е вредно и противоестествено.

В продължение на 9 месеца цялата Вселена на бебето е била Мама. През първите месеци след раждането децата все още се чувстват много тясно свързани със своята майка и постоянно търсят присъствието ѝ, осъзнавайки, че тя е нужна и за физическото им оцеляване. Това обаче не трае дълго, така че не се притеснявайте, детето няма да иска да бъде нон стоп с вас в продължение на години.

Просто скоро след раждането бебето все още не е открило нищо друго, освен мама и тати, което да е важно за него, да му представлява интерес и което да може да прави. С течение на своето развитие, увеличаване на двигателната активност, способността да хваща предмети, да държи главата си, а по-късно и да стои седнало бебето ще придобива все повече интерес към околния свят. Ако бебето е спокойно когато е само в креватчето, люлката или шезлонга, не се чувствайте длъжни да го забавлявате постоянно. Напълно възможно е то да има нужда от малко спокойствие като всеки човек, а и прекалено многото стимули в ранна възраст, превъзбуждат и изморяват децата. Постепенно бебето ще започне да се заиграва само с играчки и няма да търси нон стоп компанията ви. С порастването ще придобие представа за времето и ще осъзнае, че и да не дойдете на секундата, скоро ще откликнете на желанието му. За целта обаче трябва да чувства увереност и обич още от първите дни. Така то придобива позитивна нагласа към заобикалящата го среда, чувства се спокойно и сигурно, което изгражда самочувствието му.

През първите три месеца физическия контакт с мама е важен за цялостно развитие на бебето и неговото здраве. Не случайно специалистите ги наричат „четвъртия триместър“ тъй като макар и вече родено бебето не е готово за самостоятелен живот. Докато при повечето животни, новороденото скоро след раждането е на крака и тръгва самостоятелно, то при човешките бебета този процес отнема много повече време. Това се дължи на изправената стойка на хората и големия размер на човешкия мозък. Ако трябва мозъка да се развие до по-голяма степен, ние трябва да носим бебето в утробата си 12 месеца, а не 9. Но заради изправената ни стойка не можем да имаме толкова широк таз, който да позволи излизането на по-голямо бебе. Така всички човешки бебета прекарват „четвъртия триместър“ извън утробата на мама, но емоционално те все още се чувстват силно свързани с нея.

Започнете да стимулирате самостоятелност у детето когато то е готово за нея. Например започнете да оставяте играчките му, близо до него когато то е способно физически да се обърне и да ги хване с ръка. Оставяйте го да играе само след шестия месец за кратко за да развие въображението си. Следвайте знаците, които то да ви дава за да разберете кога има нужда от вашата помощ, компания, кога е отегчено или пък твърде изморено за да се намесите. И не на последно място – следвайте инстинкта си и гушкайте бебето когато то има нужда от това. След време често става обратното – родителите търсят близост, но порасналите деца имат по-интересни занимания. 

Така че прегръщайте детето си винаги когато то или вие имате желание затова!